„Не мога повече, мамо…“: нощта, в която признах, че майчинството ме пречупва

„Ще го събудиш пак! Не можеш ли поне веднъж да се стегнеш?“ — гласът на мъжа ми се удари в мен по-болезнено и от безсънните нощи. Стоях в кухнята по чорапи, с шише в едната ръка и с треперещи пръсти в другата, а от хола се чуваше плачът на сина ни — онзи остър, пронизителен плач, който вече не различавах дали идва от него или от мен самата. Беше три и двадесет през нощта в двустайния ни апартамент в „Люлин“, радиаторите едва топлеха, мивката беше пълна с неизмити шишета, а аз не бях спала повече от час и половина наведнъж от месеци. И в онзи момент си помислих нещо, за което после ме беше срам да си призная: „Ами ако аз просто не ставам за майка?“