Спрях да се крия, когато вече нямах сили да лъжа за болестта си
Излъгах човека до мен право в очите, а после той отвори шкафа и намери всичките ми кремове и изследвания 😔. Цяла година криех кожното си автоимунно заболяване от страх да не ме гледат със съжаление или да не се дръпнат от мен. Когато най-после казах истината на приятеля ми, на майка ми и на най-добрата ми приятелка, не стана по-лесно веднага, но поне спрях да се разпадам сама 🤍. Сега още се уча да приемам помощ и се чудя дали не трябваше да го направя много по-рано.