Когато разбрах, че апартаментът не е залог за спокойствие, а капан между мен, брат ми и майка ни
„Ти нормална ли си ма? Ще сменяш патрона на майка ни, все едно съм крадец?“
Това ми изкрещя брат ми Пламен пред входа в „Люлин“ миналия четвъртък, и то така, че съседката от третия етаж си отвори вратата. Аз държах едно пликче с новите ключове и направо ми изтръпнаха ръцете.
„Не съм казала, че си крадец. Казах, че влизаш и излизаш без да ми казваш, а майка е в болница.“
„Майка е и моя, не е само твоя.“
Това ме довърши, защото от шест месеца аз я карам по прегледи в ИСУЛ, аз купувам лекарства, аз й плащам жената за почистване, понеже след инсулта вече не може сама. Пламен идваше, да, ама все набързо. Носеше банички, стоеше 20 минути и после изчезваше. И аз, глупачката, все го оправдавах — работа, семейство, дете, кредити.
Само че два дни преди това бях намерила в кухненското чекмедже папка с документи. Търсех епикризата на майка ми. И вътре — договор за потребителски кредит на нейно име в една фирма за бързи заеми, погасителен план и копие от нотариално заверено пълномощно. Подписът беше неин. Или поне приличаше. Сума — 18 000 лева.
Майка ми е на 74. Пенсията й е малко над 700 лева. Не ползва банкомат сама, камо ли да ходи да тегли кредити.
Като видях пълномощното, направо ми причерня. В него пишеше, че упълномощава Пламен да я представлява пред банки, кредитни институции, нотариуси, община, какво ли не. Датата беше отпреди година. Тогава тя още беше сравнително добре. Аз нищо не знаех.
Звъннах му веднага.
„Това какво е?“
Той замълча за две секунди и каза: „Щях да ти кажа.“
Това „щях“… Направо ме подпали.
Оказа се, че бил взел кредита „временно“, за да покрие задължения на фирмата си. Той има малък сервиз за климатици в „Обеля“. Един съдружник го бил изиграл, НАП го притискали, ако не внесел пари, щели да му запорират всичко. И понеже на негово име вече не му давали, майка ни подписала пълномощно.
„Тя знаеше“, каза той.
„Тя разбираше ли какво подписва?“
„Не ме изкарвай престъпник. Обяснил съм й.“
Не му повярвах. И още не съм сигурна дали тогава не го намразих.
После обаче стана по-гадно. Отидох в болницата и попитах майка ми направо. Тя гледаше тавана и първо изобщо не искаше да говори. После каза тихо: „Аз му разреших.“
„Защо?“
„Защото щяха да му вземат всичко.“
„Мамо, какво всичко? Той няма нищо на негово име почти!“
Тя ме изгледа странно и каза: „Нали за детето…“
Племенникът ми е на девет. В този момент аз пак смекчих тона. Защото, да, ако става дума за детето…
Само че вечерта снаха ми Деси ми се обади разплакана. Не ми е близка, честно казано, но този път звучеше смачкана.
„Нели, не е само заради фирмата.“
„Какво значи не е само?“
И тя ми каза, че Пламен имал и друг заем, и че преди месеци бил дал 12 000 лева на някаква жена от Перник, с която… абе, ясно. Уж щяла да му върне парите за общ бизнес. Не ги върнала. Деси го разбрала от чатове. Били пред развод, после заради детето пак се събрали. А майка ми знаела, че има „някаква беля“, но не колко е голяма.
Тук вече тотално се обърках. Защото едно е да помагаш на сина си да не фалира, друго е да теглиш кредит заради негови лъжи към жена му и глупости с чужда жена.
На следващия ден седнахме тримата в апартамента на майка ми. Без Деси. Миришеше на лекарства и на старо кафе. Пламен не ме поглеждаше.
„Кажи всичко“, му казах.
Той тръгна да се пени: „Ти пък коя си, че да те отчитам?“
„Аз съм човекът, който ще плаща, като майка спре да може. Аз съм тази, която я гледа.“
Майка ми от кухнята извика: „Стига сте се яли!“
Пламен най-после каза истината, или поне част от нея. Фирмата наистина била закъсала. Да, имал и връзка. Да, дал пари. Да, после всичко се завъртяло и не можел да диша от вноски. Майка ни предложила сама да подпише пълномощното.
„Предложила?“, избухнах аз. „Тя цял живот те спасява!“
И тогава той каза нещо, което не очаквах.
„Да, мен ме спасява. А теб какво? Теб те направи света вода ненапита ли? Кой ти плати първата вноска за апартамента в „Младост“, а? Кой гледа децата ти, докато ти бачкаше събота и неделя? Само аз ли съм й взимал?“
Направо онемях. Защото беше гадно казано, ама не беше лъжа. Майка ми наистина ми помогна много преди години. Само че аз не съм крила, не съм я вкарвала в дългове, не съм я лъгала.
Той също млъкна. После, по-тихо: „Мислех, че ще оправя нещата до два-три месеца. Не исках да стига дотук.“
В този момент майка ми излезе и седна тежко на стола.
„Аз подписах, защото ако откажех, щях да гледам как синът ми се разпада. Ти, Нели, щеше да ми се разсърдиш. Деси също. Всички. Аз поне така си мислех.“
И после добави нещо, от което ме досрамя, че толкова лесно реших, че тя е само жертва.
„И не само за него. Аз не исках да продаваме апартамента. Ако той потънеше съвсем, щяхте пак да дойдете при мен. Един с дете, другата с болна майка. И пак аз.“
Това ме удари. Защото майка ми явно е мислила напред, по нейния си изкривен начин. Не е била заблудена бабичка, дето не знае къде се намира. Просто е вярвала, че държи положението. И е сбъркала.
Сега кредитът си върви. Има просрочени вноски. Звънят на майка ми. Един път аз вдигнах и направо ми прилоша от тона им. Говорих с адвокатка през позната, тя каза, че ако подписът и пълномощното са редовни, няма много ходове. Може да се мисли за ограничаване на щетите, не за чудо.
Пламен предложи да прехвърли колата си и да плаща повече. Само че аз вече на голи обещания не вярвам. Деси иска отделни сметки и контрол над всичко. Майка ми плаче и вика: „Не искам да ви разделям.“ А то вече е станало.
Най-ужасното е, че още ми идва да го защитя понякога. После се сещам за документите в чекмеджето и за това как всички са знаели по малко, само аз не. И ми става едно празно. Все едно не кредитът е най-голямото, а че цяла година са говорили около мен, не с мен.
Смених патрона, да. Дадох ключ само на майка ми и на жената, дето я гледа. За Пламен не знам още дали постъпих правилно. Той все пак й е син. Ама и аз съм й дъщеря, и ми писна да разбирам последна какво става в собственото ни семейство.
Честно, не знам след такова нещо човек как пак вярва нормално. Вие какво бихте направили на мое място — бихте ли дали още един шанс, или вече всичко е минало границата?