Между дълга и любовта: Как подкрепих сестра си в най-трудния ѝ момент

– Не мога повече, Мариела. Просто не мога – гласът на Жана трепереше, а очите ѝ бяха подути от плач. Стоеше на прага ми, мокра до кости, с един-единствен куфар и детето си – малката Елица, която стискаше плюшеното си мече.

В този момент забравих за всичко – за недоспиването, за бебешкия плач от стаята на сина ми, за умората от работата и за собствените си тревоги. Прегърнах сестра си и я пуснах вътре. В онзи миг не мислех за нищо друго, освен че тя има нужда от мен.

Жана беше винаги силната. Тя беше тази, която ме защитаваше в училище, която първа се изнесе от вкъщи и започна работа в София. Но след десет години брак с Петър, всичко се срина. Той я остави с дългове, без дом и с дете на ръце. Родителите ни живееха в малко село до Пловдив и нямаха възможност да помогнат финансово – пенсиите им едва стигаха за лекарства и храна.

– Ще се оправим – казах ѝ тихо, докато ѝ правех чай. – Ще измислим нещо.

Но истината беше, че не знаех как. Съпругът ми Димитър работеше като шофьор на камион и често отсъстваше с дни. Аз бях в майчинство и парите ни стигаха едва-едва. Сега трябваше да изхранваме още две усти.

Първите дни бяха кошмарни. Жана не спираше да плаче нощем, а през деня се опитваше да бъде силна заради Елица. Детето усещаше напрежението и често се будеше с писъци. Аз се чувствах разкъсана между грижите за бебето, домакинството и опитите да подкрепя сестра си.

Една вечер Димитър се върна уморен от поредния курс до Германия. Седнахме на масата, а Жана тихо прибираше чиниите в кухнята.

– Не можем да продължаваме така – прошепна той. – Парите не стигат. Трябва да говориш с нея.

– Какво да ѝ кажа? Че няма място за нея тук? Че трябва да се оправя сама?

– Не, но… Мариела, мисли и за нас. Имаме дете. Ако нещо стане с работата ми…

Погледнах го с болка. Знаех, че е прав, но не можех да изгоня сестра си на улицата.

На следващия ден седнахме тримата на масата. Жана гледаше в пода.

– Ще си намеря работа – каза тя тихо. – Ще започна от нулата, няма значение какво ще е.

– Мога да гледам Елица, докато търсиш – предложих веднага.

Така започнаха дните на оцеляване. Жана работеше като касиерка в супермаркет наблизо. Връщаше се късно, изтощена, но поне носеше малко пари вкъщи. Аз гледах двете деца и се опитвах да поддържам дома ни спокоен, въпреки напрежението.

С времето започнахме да се караме за дреболии – кой е изял последното кисело мляко, кой ще плати сметките този месец, защо Елица е счупила любимата играчка на сина ми. Веднъж избухнах:

– Не мога повече! Всичко се струпа върху мен! Защо все аз трябва да оправям всичко?

Жана ме погледна със сълзи:

– Извинявай… Ако можех, щях да изчезна…

Тогава разбрах колко е отчаяна. Прегърнах я силно.

– Не казвай така. Семейството е за това – да си помагаме.

Минаха месеци. Димитър започна да се затваря в себе си. Вечерите мълчахме пред телевизора. Понякога усещах как ме гледа с упрек – сякаш аз съм виновна за всичко.

Една вечер той избухна:

– Това не е живот! Кога ще си тръгне? Кога ще сме пак само ние?

– Не знам… – прошепнах със свито сърце.

Сестра ми чу разговора ни. На следващия ден намерих бележка: „Благодаря ти за всичко. Ще се оправя сама.“

Изтичах навън и я намерих на автобусната спирка с Елица.

– Не тръгвай! Моля те! Не мога без теб!

Тя ме прегърна силно:

– Трябва да опитам сама, Мариела. Не искам да ви съсипвам брака.

Върна се след седмица – беше намерила стая под наем при една възрастна жена в квартала. Започна работа на две места – чистеше офиси сутрин и работеше в магазина вечер. Беше изтощена до крайност, но горда.

Виждахме се често – водех ѝ храна, гледах Елица, когато можех. С Димитър започнахме да говорим повече – разбрахме колко сме били близо до края.

Сега, година по-късно, Жана вече има собствена малка квартира и по-стабилна работа като администраторка в частна клиника. Елица ходи на детска градина и често играе със сина ми. Семейството ни премина през бурята – разкъсано, но оцеляло.

Понякога вечер сядам сама и си мисля: Дали направих правилното? Дали можех да помогна повече или по-малко? Колко струва едно семейство – пари или любов?

А вие как бихте постъпили? Щяхте ли да рискувате всичко заради сестра си?