Новата ми снаха разруши семейството ни – Може ли всичко да се поправи?

– Бабо, защо татко каза, че не трябва да ти казвам за парите? – гласът на малката Мария прозвуча като гръм в тихата кухня. Стоях до печката, разбърквах супата и се опитвах да не покажа колко ме разтърси този въпрос. В този момент разбрах, че нещо дълбоко се е променило в нашето семейство.

Преди няколко седмици дадох на сина си Петър малко пари – нещо дребно, за да купят нови обувки на Мария. Не исках да се меся, просто исках да помогна. Но явно това беше грешка. Яна, новата му жена, винаги е била резервирана към мен. Още от първия ден усещах хлад във въздуха, когато влизах в дома им. Винаги беше учтива, но никога топла. Мислех, че с времето ще се сближим – все пак сме семейство.

– Мамо, не е нужно да се тревожиш за нас – каза ми Петър по телефона преди няколко дни. Гласът му беше напрегнат, сякаш се страхуваше Яна да не чуе разговора ни. – Яна не иска Мария да свиква да получава всичко наготово.

– Но аз съм й баба, Петре! Искам да й помагам! – отвърнах аз с разтреперан глас.

– Моля те, уважавай желанията ни – каза той и затвори.

Оттогава не можех да спя спокойно. Всяка вечер се питах: къде сбърках? Кога синът ми започна да ме държи на разстояние? Яна ли го настройваше срещу мен или аз сама съм го отблъснала с прекалената си загриженост?

В неделя ги поканих на обяд. Приготвих любимите им ястия – мусака за Петър, баница за Мария и домашен компот за всички. Когато влязоха, Яна едва ме поздрави. Седнаха на масата, но атмосферата беше ледена.

– Как е работата? – опитах се да започна разговор.

– Добре е – отвърна Петър кратко.

Яна мълчеше. Мария риташе краката си под масата и гледаше ту мен, ту родителите си.

– Може ли да изляза да играя? – попита тя.

– Да, но не излизай от двора – каза Яна строго.

Когато останахме сами, опитах се да поговоря с Яна.

– Яна, ако съм направила нещо нередно…

Тя ме прекъсна:

– Просто искаме Мария да расте самостоятелна. Не искам да свиква да разчита на чужда помощ.

– Аз съм й баба…

– Да, но понякога помощта вреди повече, отколкото помага – каза тя студено.

Петър гледаше в чинията си и мълчеше. Сърцето ми се сви. Винаги съм вярвала, че семейството трябва да си помага. Така съм възпитана – майка ми винаги беше до мен, когато имах нужда. Защо сега това е проблем?

След обяда Яна побърза да си тръгнат. Мария ме прегърна силно:

– Бабо, обичам те!

Сълзите ми напираха, но се усмихнах.

Вечерта седях сама в тъмната кухня и преповтарях разговора отново и отново. Спомних си как преди години Петър идваше при мен за съвет за всичко – от училищни проблеми до първата му работа. Сега дори не можех да му помогна с обувки за дъщеря му.

На следващата седмица Мария имаше рожден ден. Купих й книжка с приказки и малка кукла. Когато им я дадох пред входа на блока им, Яна прие подаръците с хладно „благодаря“ и веднага ги прибра в чантата си.

– Мамо, по-добре е да не купуваш повече подаръци без да питаш – прошепна Петър.

– Но това е само книжка…

– Моля те…

В този момент разбрах – вече не съм част от тяхното семейство така, както преди. Чувствах се излишна, ненужна… предателка на собствените си принципи.

Започнах да се съмнявам във всичко – дали прекалено съм ги обгрижвала? Дали съм ги задушавала с любовта си? Или просто Яна никога не ме е искала в живота им?

Съседката ми Лиляна ме видя разстроена една сутрин пред блока.

– Какво става, Маргарита? Не си на себе си…

Разказах й всичко през сълзи. Тя ме прегърна:

– Не си виновна ти! Новите снахи са различни… искат всичко да контролират. Но децата винаги ще обичат бабите си!

Думите й ме утешиха малко, но болката остана. Започнах да се чудя дали трябва да се отдръпна напълно или да продължа да се боря за мястото си в живота на Мария.

Всяка вечер гледам снимките ни от миналото – усмихнати лица, прегръдки… Сега тези моменти изглеждат толкова далечни.

Понякога си мисля: ако бях по-малко настойчива, ако бях по-тиха… Дали щяхме да сме по-близки? Или вината не е само моя?

Скъпи читатели, какво бихте направили на мое място? Трябва ли една баба да се отдръпне и да чака покана или да продължи да се бори за любовта на семейството си?