Бившият ми съпруг купи на сина ни апартамент, а новата му жена не спира да се меси

— Не мога да повярвам, че пак се карате за това! — гласът на Стефан отекна в коридора, докато стоях до вратата на новия му апартамент в Младост. Беше късен следобед, а аз държах в ръце торба с домашна баница, която майка ми беше изпекла специално за него. Вратата беше леко открехната и чувах как Гергана, новата жена на Димитър, повишава тон.

— Не е редно! — настояваше тя. — Как така ще купиш апартамент само на Стефан? Ами ако имаме дете? Той ще има всичко, а нашето нищо ли?

Димитър въздъхна тежко. — Гергана, Стефан е мой син. Това е за него. Не искам да го обсъждам повече.

Стоях като вкопана. Сърцето ми биеше лудо. Не исках да подслушвам, но не можех да се помръдна. След развода ни с Димитър останахме в добри отношения заради Стефан. Свекърва ми Мария винаги ме подкрепяше — дори след като Димитър се ожени повторно. Но сега всичко се беше променило.

Влязох тихо, усмихнах се на Стефан и му подадох баницата. Той ме прегърна силно.

— Мамо, благодаря ти — прошепна той.

Гергана ме погледна с ледени очи. — О, пак ли идваш без предупреждение? — изсъска тя. — Не мислиш ли, че трябва да питаш първо?

Погледнах я спокойно. — Това е апартаментът на сина ми. Ако той няма против, няма причина да не идвам.

Димитър се намеси: — Гергана, стига вече! Не прави сцени пред Стефан.

Тя се обърна към него: — Ти винаги я защитаваш! А аз? Аз съм ти жена!

Стефан се сви на дивана. Видях как ръцете му треперят. Беше едва на 19, студент в Софийския университет, а вече трябваше да бъде свидетел на такива сцени.

— Мамо, може ли да поговорим навън? — прошепна той.

Излязохме на балкона. Въздухът беше хладен, но по-лек от напрежението вътре.

— Не знам какво да правя — каза Стефан. — Чувствам се виновен, че татко ми купи апартамент. А Гергана… тя ме мрази.

Прегърнах го. — Никой няма право да те кара да се чувстваш виновен за нещо хубаво. Това е твой дом.

— Но татко е нещастен — прошепна той. — Постоянно се карат за мен.

В този момент телефонът ми иззвъня. Беше Мария, бившата ми свекърва.

— Ели, как си? Чух, че пак е имало скандал… — гласът ѝ беше пълен с тревога.

— Добре съм, Мария. Но Стефан страда. Не знам какво да направя.

— Знам… и аз не мога да говоря с Димитър вече. Гергана го държи под контрол. Но ти си силна жена, Ели. Не позволявай на никого да ти вземе спокойствието.

Затворих телефона и погледнах към сина си. В очите му имаше болка и страх.

— Мамо, мислиш ли, че татко някога ще бъде щастлив с Гергана?

Не знаех какво да кажа. Вътре в мен бушуваха спомени от нашия брак — първите години на любов и разбирателство, после студенината и отчуждението. Димитър винаги беше добър баща, но слаб мъж пред силните характери около себе си.

Вечерта се прибрах у дома и седнах до прозореца с чаша чай. Мислех за всички компромиси, които правим заради децата си. За това как една нова жена може да разруши крехкия мир между бивши съпрузи и родители.

На следващия ден Мария ме покани на кафе в кварталната сладкарница.

— Ели, трябва да говорим сериозно — започна тя веднага щом седнахме. — Гергана няма да спре дотук. Чух, че настоява Димитър да прехвърли апартамента на тяхното бъдещо дете.

Погледнах я невярващо. — Това е абсурдно! Стефан има нужда от сигурност!

— Знам… Но Димитър е слаб пред нея. Ако тя настоява още малко…

Почувствах как гневът ме изпълва. Не можех да позволя това да се случи.

Същата вечер отидох при Димитър. Той ме посрещна уморено.

— Ели… не знам какво да правя вече.

— Знаеш много добре какво трябва да направиш! — казах твърдо. — Това е твоят син! Ако не можеш да защитиш него, значи си изгубил всичко човешко в себе си!

Той ме погледна със сълзи в очите.

— Не искам да губя Гергана…

— А готов ли си да изгубиш Стефан?

Той замълча дълго. После кимна бавно.

— Ще говоря с нея… Ще защитя Стефан.

Излязох от апартамента с треперещи ръце и сърце, пълно с тревога и надежда едновременно.

Дни по-късно Стефан ми се обади:

— Мамо… татко каза на Гергана, че апартаментът остава само за мен. Тя избухна… но той остана твърд.

Усетих как сълзите ми потичат по бузите от облекчение и гордост към сина си и дори към Димитър.

Но въпросите остават: Колко струва семейният мир? Има ли място за ново щастие върху стари рани? Как бихте постъпили вие?