Миризмата на тайните: Една домашна рецепта, която промени всичко

– Какво, по дяволите, е тази миризма?! – гласът на майка ми отекна из коридора, докато аз стоях пред банята с шише в ръка и се опитвах да не се изчервя до ушите. Беше неделя сутрин, а нашият панелен апартамент в Люлин беше изпълнен с обичайния хаос – телевизорът гърмеше, баща ми се караше на котката, а сестра ми се опитваше да си намери чорапите. Но този път нещо беше различно. Миризмата, която се носеше от банята, не беше обичайната смес от сапун и шампоан. Беше… неописуема.

Всичко започна преди три дни, когато попаднах на клипче във Фейсбук – някаква жена от Пловдив показваше как да си направиш домашен ароматизатор за баня с оцет, сода и няколко капки етерично масло. „Толкова е лесно!“ – казваше тя с усмивка. „И евтино!“ Аз, като студентка с ограничен бюджет и още по-ограничено търпение към миризмите след брат ми, реших веднага да пробвам.

Смесих всичко в едно бурканче, сложих го зад тоалетната чиния и зачаках чудото. Първите няколко часа всичко беше наред – лек аромат на лимон се носеше из банята и дори майка ми ме похвали: „Браво, Мария! Най-после някой да помисли за въздуха тук.“

Но на третия ден нещо се обърка. Сутринта брат ми Даниел влезе пръв в банята. След него – баща ми. После аз. Когато отворих вратата, ме удари вълна от остра, кисела миризма, примесена с нещо като… развалени яйца? В първия момент си помислих, че някой е забравил да пусне водата. Но бурканчето зад тоалетната беше започнало да бълбука и да изпуска странна пяна.

– Мария, какво си направила пак? – баща ми ме погледна строго, докато държеше бурканчето с два пръста.
– Това е… ароматизатор – промълвих аз.
– Ароматизатор?! Това е биологично оръжие! – изсмя се сестра ми Ива.

Майка ми вече беше започнала да проветрява целия апартамент. Котката избяга под леглото. Брат ми се опита да се измъкне незабелязано, но баща ми го спря:
– Ти ли си сипал нещо вътре?
– Не бе, тате! Само си мих зъбите…

В този момент всички погледи се обърнаха към мен. Усетих как бузите ми пламват.
– Аз… просто исках да помогна – прошепнах.

Тогава майка ми избухна:
– Помощ ли? Откакто си тръгна за университета, само експерименти правиш! Миналия месец ни заля кухнята с онзи „лесен“ кекс без яйца, а сега ще ни изгониш от апартамента!

Баща ми въздъхна тежко:
– Мария, понякога простите решения водят до сложни проблеми.

Сестра ми се намеси:
– Абе, поне е забавно! Миналата седмица Даниел забрави чорапите си във фурната…

– Млъкни! – изкрещя майка ми. – Всички сте еднакви!

В този момент осъзнах колко напрежение се беше натрупало у дома. Не ставаше дума само за миризмата или за бурканчето със сода и оцет. Откакто бяхме заедно вкъщи повече покрай онлайн обучението и работата от вкъщи, всеки малък проблем избухваше като пожар. Всички бяхме уморени – от ограниченията, от липсата на лично пространство, от това че трябва да делим една баня четирима души и една котка.

Седнах на дивана и се разплаках. Не можех повече да понасям усещането, че каквото и да направя, все ще е грешно. Майка ми дойде при мен и ме прегърна:
– Знам, че ти е трудно. На всички ни е трудно. Просто… понякога трябва да говорим повече един с друг.

Баща ми донесе кофа с вода и започна да чисти банята. Даниел и Ива се захилиха и започнаха да спорят кой ще измие пода. Аз седях и гледах през прозореца към сивото небе над София и си мислех колко крехък е балансът у дома.

На следващия ден майка ми предложи да направим семейна вечеря – без телефони, без телевизор, само ние четиримата (и котката). Говорихме за всичко – за университета, за работата на баща ми в автосервиза, за мечтите на Ива да стане актриса. Смяхме се на гафовете в банята и дори баща ми призна, че като млад е объркал белина със сода каустик.

В крайна сметка бурканчето с домашния ароматизатор стана повод да си кажем неща, които отдавна трябваше да изречем. Миризмата изчезна след няколко дни (и три проветрявания), но усещането за близост остана.

Сега всеки път, когато минавам покрай рафта в банята, се усмихвам. Понякога най-големите беди идват от най-дребните неща. Но може би точно те ни сближават най-много?

А вие как мислите – заслужава ли си понякога да рискуваме с домашни хитринки или по-добре да оставим нещата такива, каквито са?