„Зетят ми си мислеше, че е ударил джакпота с нашия семеен бизнес: Реалността беше по-тежка“

Преди година дъщеря ни Емилия се омъжи за Иван, чаровен млад мъж, когото срещна през втората си година в университета. Иван винаги беше пълен с мечти и амбиции, и когато разбра, че съпругът ми и аз притежаваме малък, но процъфтяващ семеен бизнес, очите му светнаха от вълнение. Изглеждаше сякаш си мислеше, че е ударил джакпота.

Нашият бизнес, уютна малка пекарна в сърцето на София, е в семейството от поколения. Съпругът ми и аз поехме бизнеса от моите родители преди около петнадесет години и чрез упорита работа и отдаденост успяхме да го запазим дори през трудни икономически времена. Когато пандемията удари, много бизнеси се бореха за оцеляване, но нашата пекарна преживя неочакван бум, тъй като хората търсеха утеха в нашите домашно приготвени лакомства.

Иван, който току-що беше завършил с диплома по бизнес мениджмънт, беше нетърпелив да се присъедини към семейното предприятие. Често говореше за това как може да внесе свежи идеи и да модернизира нашите операции. Бяхме отворени към неговия ентусиазъм и го приветствахме с отворени обятия.

Въпреки това, първоначалното вълнение на Иван бързо избледня, когато осъзна, че управлението на бизнес не е толкова бляскаво, колкото си е представял. Ранните сутрини, дългите часове и постоянният натиск да се отговори на изискванията на клиентите бяха далеч от удобната офис работа, която си беше представял. Той беше свикнал с теоретични знания от учебниците, но практическата страна на управлението на пекарна беше съвсем различно предизвикателство.

Емилия се опитваше да го подкрепя колкото може повече, често помагайки с работата. Но разочарованието на Иван нарастваше, тъй като се бореше да се адаптира към изискванията на бизнеса. Трудно му беше да балансира счетоводството, да управлява инвентара и да се справя с недоволни клиенти. Стресът започна да оказва влияние върху техния брак.

Една вечер, след особено изтощителен ден в пекарната, Иван седна с нас за откровен разговор. Призна, че е подценил предизвикателствата на управлението на малък бизнес и се чувстваше претоварен от отговорностите. Призна, че първоначално е виждал нашия семеен бизнес като лесен билет към успеха без да разбира напълно тежкия труд, който изисква.

Оценихме неговата честност и го уверихме, че е нормално да се чувства претоварен. Насърчихме го да отдели време за преоценка на своите цели и да обмисли какво наистина го прави щастлив. Беше ясно, че неговата страст е другаде и може би е време да изследва други възможности.

Няколко месеца по-късно Иван реши да преследва кариера в дигиталния маркетинг – област, която винаги го е интересувала, но никога не е изследвал напълно. Въпреки че беше трудно за Емилия и Иван да преминат през този преход, те знаеха, че това е необходимо за тяхното личностно развитие и щастие.

Нашата пекарна продължава да процъфтява и въпреки че Иван вече не е част от ежедневните операции, ние оставаме подкрепящи неговото ново начинание. Опитът ни научи всички на ценни уроци за очакванията, тежкия труд и намирането на истинското призвание.