„Вижте този невероятен уред!“ похвали се брат ми пред приятелите ни по време на барбекю. „Татко ми го подари и е от най-висок клас!“ Това беше устройството за здравен мониторинг, което внимателно бях избрал за нашия възрастен баща, който се бори с диабет и сърдечни проблеми. Бях прекарал безброй часове в проучване, за да намеря най-доброто за него.
Докато късното майчинство става все по-често срещано, историята на жена, която става майка на 65 години в България, представя уникални предизвикателства. Тази история изследва сложностите и неочакваните обрати в живота на една майка и нейната дъщеря през годините.
Емилия срещна бъдещия си съпруг, Явор, по време на спонтанно пътуване из България. Това, което започна като случайна среща, разцъфна в страстна романтика, завършила с прибързан брак. Убедена в тяхната неразрушима връзка, Емилия реши да напусне стабилната си работа и да се премести в родния град на Явор. Баща ѝ, Роберт, я предупреди да не взема толкова драстично решение, без да обмисли потенциалните рискове. Емилия, заслепена от любов, отхвърли предупрежденията на баща си като ненужно безпокойство.
Трудно ми е да разбера защо синът ми постоянно поставя съпругата си пред собственото си семейство.
„Чувствам се изгубена,“ признава шестдесет и пет годишната госпожа Иванова, с глас, изпълнен с разочарование. „Синът ми винаги застава на страната на жена си! Каквото и да кажа, той винаги я защитава. ‘Мамо,’ настоява той, ‘Мария знае какво прави, тя не е наивна…’ Той вярва, че Мария винаги е права, дори когато тя…“
Като дете, баща ми винаги ме наричаше „Сладка грахова шушулка“. Това беше мило обръщение, което ме караше да се чувствам специална. Но с времето започнах да забелязвам напрежението в отношенията между баща ми и съпруга ми, особено когато ставаше въпрос за задачи, които той смяташе за „мъжки“.
Тя твърдеше, че е справедливо, тъй като ни бяха подкрепили по време на ремонта на дома ни. Но истината беше, че сестра ми и съпругът ѝ липсваха, когато най-много се нуждаехме от тях.
Емилия беше решена да доведе баща си, Георги, в нашия дом, въпреки напредналата му деменция. Състоянието му беше потвърдено от няколко специалисти, но Емилия остана непоколебима. Георги често изпитваше объркване и дезориентация, често се изгубваше и трябваше да го търсим. Неговото непредсказуемо поведение и случайни изблици правеха живота все по-труден.
Колко зряла е тя наистина? Толкова много живот пред нея, защо бързането? И защо да създава семейство толкова рано? Някой послуша ли съветите ми? Дори не и Емилия.
Синът ми и аз винаги сме имали дистанцирани отношения. От малък, Иван беше независим дух и никога не успях да преодолея пропастта между нас. Постоянно работех, за да му осигуря всичко необходимо, след като майка му ни напусна, когато беше само на няколко години.
След десетилетие брак и появата на нашата жизнерадостна дъщеря преди четири години, аз, Марин, се оказах затрупан под тежестта на работата и семейните отговорности. Съпругата ми, Лилия, изглеждаше все по-отдалечена и претоварена от изискванията на дома ни. В опит да преодолея нарастващата пропаст между нас, започнах експеримент, без да осъзнавам необратимото въздействие, което ще има върху живота ни.
Като възрастен, открих болезнената истина, че майка ми избра новия си съпруг пред мен. Той просто не искаше да съм наоколо. Търся съвет как да обработя това разкритие и да намеря начин да се излекувам.
