Казвам се Ивана и се омъжих за Габриел, човек, който години наред носеше тежестта на гнева към родителите си. Нашата сватба премина без тях, защото той отказа да ги покани, а аз се борех между любовта си към него и болката от разединението. През сълзи, спорове и безсънни нощи се опитвах да го убедя, че един ден ще съжалява за тази непростима дистанция.
Казвам се Мария и смъртта на дядо ми отприщи семейна война, която ме промени завинаги. Преживях алчността, гнева и разочарованието на хората, които вярваха, че заслужават всичко само защото са били до него в последните му години. Това е историята за това как една къща може да разруши семейство.
Казвам се Лиляна и цял живот живея в малко село край Ямбол. След като зет ми Иван ми забрани да виждам внучката си Ема заради сладкишите, които ѝ давах, се разкъсвам между вината и болката. Историята ми е за любовта на една баба, семейните конфликти и въпроса – кога грижата се превръща в грях?
Още от първия ден майка ми Мария не вярваше, че съпругът ми Георги ще може да се грижи за нас. През години на безпаричие и грижи за нашия син с увреждания, нейните думи често ме разкъсваха отвътре. Но с времето открихме сили, които не подозирахме, че имаме, и намерихме нов смисъл в живота си.
Това е моята изповед за това как идването на снаха ми разтърси основите на нашето семейство. Откровено признавам, че никой от нас не я прие истински, а аз останах разкъсана между сина си и останалите. Сега, когато всичко е на ръба на разпад, се питам дали не сбъркахме всички.
На рождения ден на дъщеря ми, майка ми ме изправи пред неочаквано искане, което разтърси целия ни дом. Скрити истини и стари рани избухнаха пред всички, а аз се оказах разкъсана между лоялността към родителите си и отговорността към собственото си семейство. Сега се питам: къде свършва дългът към миналото и започва грижата за бъдещето?
В тази история разказвам за живота си след като се омъжих за Стефан, мъж с две деца от предишен брак, докато аз самата имах син от първия си съпруг. Първоначално всичко изглеждаше прекрасно, но с времето започнах да забелязвам промени в поведението на Стефан, които разкриха болезнени истини за нашето „съвършено“ семейство. Това е разказ за предателството, борбата за приемане и силата да се изправиш срещу истината.
Казвам се Мария и животът ми се преобърна в деня, в който снаха ми ме помоли повече да не идвам у тях в неделя. Винаги съм вярвала, че неделята е денят на семейството, но сега се чувствам изключена и изгубена. Това е разказ за моята болка, въпросите ми и търсенето на нов смисъл.
Казвам се Елица и цял живот съм търсила истината за произхода си. След години на мълчание от страна на майка ми, най-сетне открих баща си в старчески дом и го върнах у дома. Тази история е за болката от липсата, за прошката и за втория шанс, който животът понякога ни дава.
В този разказ споделям как една обикновена семейна вечеря се превърна в арена на неизказани очаквания, разочарования и сблъсък на ценности. Аз съм Мария, майка на двама сина, и се опитвам да намеря път към сърцата на двете си снахи, които сякаш живеят в различен свят от моя. Историята разкрива болката от неразбирателството и търсенето на истинска връзка в едно съвременно българско семейство.
Казвам се Мария и съм баба от малко село в Средна България. След един неразбирателство със зет ми заради сладкиши и пари, загубих възможността да виждам любимата си внучка Ани. Сега се питам дали можех да постъпя по друг начин или някои семейни рани са неизбежни.
Още от първия миг, когато прекрачих прага на старата къща, знаех, че нищо няма да е същото. Сестра ми Мария и аз наследихме дома на родителите ни, но заедно с него получихме и всички стари рани, които никога не бяхме излекували. Тази история е за болката, прошката и силата да започнеш отначало.
