Казвам се Цветана и вярвах, че сватбата на дъщеря ми ще бъде най-щастливият ден в живота ни. Вместо това, между гордост, финансови трудности и стари обиди, се оказах в битка за оцеляването на нашето семейство. Това е моята изповед за един мечтан празник, превърнал се в болезнена война.
В тази история разказвам за вътрешната борба между желанието да помогна на сина си и семейството му и страха, че снаха ми ще започне да печели повече от него. Преживявам вина, срам и безсилие, докато наблюдавам как младото семейство се бори с безработицата и финансовите трудности. Историята разкрива скритите страхове и предразсъдъци, които могат да разрушат семейните отношения.
Седя на изтъркания диван в малката ни панелка в Люлин, докато мъжът ми и аз се караме заради неговите родители, които, въпреки че имат възможност, отказват да ни помогнат да си купим собствен дом. Всекидневното напрежение, чувството за несправедливост и пропастта между поколенията заплашват да разрушат брака ни. Чудя се – струва ли си да жертвам семейното си щастие заради чужди очаквания и пари?
Седя в малката ни панелка в Люлин и споря с мъжа си Димитър защо родителите му, които живеят в просторен апартамент в Лозенец, не искат да ни помогнат да си купим собствен дом. Всекидневните ни тревоги за пари, напрежението между поколенията и усещането за несправедливост разяждат връзката ни. Чудя се дали изобщо имаме нужда от такива баба и дядо за нашето дете.
Още от първия миг, в който майката на жена ми, Пенка, прекрачи прага ни, усещах как въздухът се сгъстява. Докато съм в отпуск по бащинство и се грижа за малкия ни син, виждам как постоянните ѝ посещения разклащат брака ни и изострят отношенията ни. В един момент напрежението избухва и ме кара да се замисля дали семейството ни ще издържи на този натиск.
Винаги съм се гордяла с гостоприемството си, но когато непоканени съседи и роднини започнаха да нахлуват в дома ми без предупреждение, търпението ми се изчерпа. След поредица от неловки ситуации и семейни конфликти, реших да взема нещата в свои ръце и да сложа край на тази традиция. Историята ми е за границите, които трябва да поставим, и за цената на прекаленото гостоприемство.
