След като загубих съпруга си, останах сама в тишината на нашия апартамент. Дъщеря ми Мария ми предложи да се преместя при нея и семейството ѝ, но страхът от новата близост и промените ме разкъсваше отвътре. Историята ми е за болката от загубата, трудните семейни отношения и търсенето на ново място в живота.
Винаги съм била до дъщеря си, подкрепях я във всичко и се грижих за внуците си. Но когато самата аз имах нужда от помощ, чух думи, които никога няма да забравя. Това е моята изповед за болката, самотата и надеждата.
Винаги съм била тази, която се справя сама, докато майка ми отдаде целия си живот на брат ми. Сега, когато тя остаря и има нужда от помощ, всичко се стовари върху мен, а той дори не намира време да я посети. Историята ми е за болката от несправедливостта в семейството и за тежестта да бъдеш „силната дъщеря“.
В този разказ споделям най-болезнения ден от живота си – деня, в който загубих брат си Петър край язовира. Вината, болката и неизказаните думи ме преследват и до днес. Историята ми е за семейството, за прошката и за това как един миг може да промени всичко.
Живея сама в голямата ни къща в покрайнините на Пловдив, където някога се чуваше смях и детски глъч. Децата ми, Мария и Иван, отдавна поеха по своя път, а аз останах с надеждата, че ще се върнат. Всеки ден се боря с тишината, спомените и въпроса дали съм могла да направя нещо различно.
В една обикновена вечер, докато синът ми Даниел спеше, чух разговор между съпруга ми и свекърва ми, който преобърна целия ми свят. Историята разказва за борбата ми между майчината любов, семейните тайни и трудните решения, които трябва да вземем за децата си. В този разказ се сблъскват мечтите на едно дете, страховете на един родител и тежестта на неизказаното.
