В този разказ споделям най-болезнения ден от живота си – деня, в който загубих брат си Петър край язовира. Вината, болката и неизказаните думи ме преследват и до днес. Историята ми е за семейството, за прошката и за това как един миг може да промени всичко.
Живея сама в голямата ни къща в покрайнините на Пловдив, където някога се чуваше смях и детски глъч. Децата ми, Мария и Иван, отдавна поеха по своя път, а аз останах с надеждата, че ще се върнат. Всеки ден се боря с тишината, спомените и въпроса дали съм могла да направя нещо различно.
В една обикновена вечер, докато синът ми Даниел спеше, чух разговор между съпруга ми и свекърва ми, който преобърна целия ми свят. Историята разказва за борбата ми между майчината любов, семейните тайни и трудните решения, които трябва да вземем за децата си. В този разказ се сблъскват мечтите на едно дете, страховете на един родител и тежестта на неизказаното.
