В свят, в който често се очаква жените да намират удовлетворение в домакинството, какво се случва, когато това удовлетворение избледнее? Тази история разглежда живота на Емилия, жена, която се бори с намаляващия си интерес към домашните задължения и влиянието, което това има върху нейната идентичност и взаимоотношения. Следвайте Емилия, докато тя навигира през сложностите на променящите се желания и последствията, които следват.
В една студена есенна нощ в София, Ема се връщаше от късна смяна, когато чу мистериозен звук, отекващ през уличките. Първоначално го отхвърли като вятър, но любопитството й скоро надделя. Това, което откри онази нощ, щеше да разплете поредица от събития, които ще оставят живота й в безпорядък.
Емилия беше жизнена душа, пълна с живот и смях, докато трагичен инцидент не промени всичко. Тя беше блъсната от кола, докато караше колело към работа, оставяйки я в кома. Нейният съпруг, Михаил, я посещаваше всеки ден, държейки се за надеждата, че тя ще се събуди. Когато разбра, че ще става баща, той се изправи пред сърцераздирателното решение да кръсти сина им на жената, която обичаше и загуби.
Маргарита и съпругът ѝ, Димитър, прекараха младостта си, изследвайки красивите пейзажи на България, водени от страстта на Димитър към фотографията. Те решиха да отложат създаването на семейство, наслаждавайки се на независимостта и красотата на света. С времето Маргарита се оказа сама в по-късните години от живота си, с живот, който ѝ напомняше за направените избори.
В сърцето на селска България, Емилия се оказа в капан на живот, диктуван от съпруга ѝ, Марин. Възпитана в консервативно семейство, тя бе научена да поставя семейството на първо място, дори за сметка на собственото си щастие. Когато Марин реши да преместят живота си в изолирана селска къща, Емилия и синът им, Ясен, трябваше да се справят с несигурността и самотата. Докато се опитваха да се адаптират, надеждите на Емилия за по-светло бъдеще започнаха да избледняват, оставяйки я да се изправи пред сенките на миналото си и реалността на настоящето.
