Стоях на площадката пред панелката в „Люлин“ и стисках ключовете, докато брат ми ми крещеше да ги дам 😶‍🌫️🔑. Мислех, че се боря за граници и малко спокойствие, а после излезе, че има неща, които не знаех за мама, за него и даже за мен. Наложи ми се да избирам между това да пазя себе си и това пак да съм „добрата дъщеря“ 😓. Още не съм сигурна дали постъпих правилно, затова и го разказвам тук 🤷‍♀️