От момента, в който срещнах бъдещата съпруга на сина ми, знаех, че тя не е подходяща за него. Изглеждаше неподготвена за отговорностите на брака и липсваше чувство за отговорност. Синът ми я срещна онлайн и въпреки моите съмнения, връзката им напредна. Това е историята на моята борба да я приема и последвалите последствия.
„Какво не е наред с това? Ние споделяме дете!“ отвърна снаха й. Наистина няма нищо нередно в това. Освен това, Емилия се беше разделила с първия си съпруг.
Срещнах съпруга си по време на студентските ни години, вярвайки, че съм намерила своята сродна душа. Иван беше внимателен и любящ, а връзката ни изглеждаше перфектна. След университета той ми предложи брак, но решихме да отложим сватбата, за да изградим кариерите си. Бях на 26, когато най-накрая се оженихме. Сега, на 50, съм оставена да се справям сама с живота.
Бях само на 24, когато съпругът ми ме остави с нашата малка дъщеря, Емилия. Тя беше само на три години тогава. Съпругът ми си тръгна, защото не можеше да се справи с отговорностите на семейния живот – предпочиташе да харчи пари за себе си и новата си приятелка, вместо за нас. Сега, години по-късно, отношенията ми с Емилия са напрегнати и една проста молба да помогне вкъщи доведе до обвинения, че се опитвам да съсипя живота ѝ.
Всичко щеше да е наред, ако баща ми се разведе с майка ми. Може би с времето щях да се примиря с това, но не и сега.
Съпругът ми и аз се оженихме преди четири месеца. Той има майка (разведена с баща му) и по-голяма сестра, която е омъжена и има дете. Всички те живеят в една и съща къща, а ние също живяхме с тях един месец след сватбата ни. Свекърва ми има много труден характер. Всеки път, когато съпругът ми ми купи нещо, тя винаги пита: „А за мен?“
Без да се хваля, мога да кажа, че освен външните си качества, бях булка, на която можеше да се завиди, с мое собствено двустайно жилище в София. Да, имахме чувства, но
„Като всяка нормална жена, винаги съм мечтала за щастливо и силно семейство. Женена съм от 10 години и през тези години съм изпълнявала перфектно ролята си на съпруга – винаги подкрепям съпруга си, който носи парите вкъщи,“ казва Емилия. „Направих всичко възможно, за да подобря живота ни по всякакъв начин. Исках домът ни да бъде приятен, красив и уютен. Но сега се чувствам в капан в роля, за която никога не съм се записвала.“