Майка ми винаги е имала проблеми с уважаването на границите. Тя добре знае своите права, но често пренебрегва ограниченията на другите. Никога не хареса съпругата ми, вероятно от ревност. Аз съм нейният любим син. Преди няколко седмици съпругата ми роди нашата дъщеря. Майка ми искаше да присъства на раждането, но съпругата ми
Съжалявам за съпруга си; той не заслужава това. И не съм изгонила свекърва си — никой не го е направил. Тя просто не иска да се върне след като си тръгна.
От момента, в който срещнах бъдещата съпруга на сина ми, знаех, че тя не е подходяща за него. Изглеждаше неподготвена за отговорностите на брака и липсваше чувство за отговорност. Синът ми я срещна онлайн и въпреки моите съмнения, връзката им напредна. Това е историята на моята борба да я приема и последвалите последствия.
„Какво не е наред с това? Ние споделяме дете!“ отвърна снаха й. Наистина няма нищо нередно в това. Освен това, Емилия се беше разделила с първия си съпруг.
Срещнах съпруга си по време на студентските ни години, вярвайки, че съм намерила своята сродна душа. Иван беше внимателен и любящ, а връзката ни изглеждаше перфектна. След университета той ми предложи брак, но решихме да отложим сватбата, за да изградим кариерите си. Бях на 26, когато най-накрая се оженихме. Сега, на 50, съм оставена да се справям сама с живота.
Бях само на 24, когато съпругът ми ме остави с нашата малка дъщеря, Емилия. Тя беше само на три години тогава. Съпругът ми си тръгна, защото не можеше да се справи с отговорностите на семейния живот – предпочиташе да харчи пари за себе си и новата си приятелка, вместо за нас. Сега, години по-късно, отношенията ми с Емилия са напрегнати и една проста молба да помогне вкъщи доведе до обвинения, че се опитвам да съсипя живота ѝ.
Всичко щеше да е наред, ако баща ми се разведе с майка ми. Може би с времето щях да се примиря с това, но не и сега.
Съпругът ми и аз се оженихме преди четири месеца. Той има майка (разведена с баща му) и по-голяма сестра, която е омъжена и има дете. Всички те живеят в една и съща къща, а ние също живяхме с тях един месец след сватбата ни. Свекърва ми има много труден характер. Всеки път, когато съпругът ми ми купи нещо, тя винаги пита: „А за мен?“
Без да се хваля, мога да кажа, че освен външните си качества, бях булка, на която можеше да се завиди, с мое собствено двустайно жилище в София. Да, имахме чувства, но
„Като всяка нормална жена, винаги съм мечтала за щастливо и силно семейство. Женена съм от 10 години и през тези години съм изпълнявала перфектно ролята си на съпруга – винаги подкрепям съпруга си, който носи парите вкъщи,“ казва Емилия. „Направих всичко възможно, за да подобря живота ни по всякакъв начин. Исках домът ни да бъде приятен, красив и уютен. Но сега се чувствам в капан в роля, за която никога не съм се записвала.“
