Казвам се Радослав и съм баща на три деца. След като останах без работа и семейството ми се разпадна, намерих сили да продължа напред чрез вярата и молитвата. Това е моята изповед за болката, прошката и надеждата.
В един дъждовен следобед изпратих съобщение на съпруга си: „Мила, аз съм в Бургас, а децата са при мама. Прости ми и ме разбери!“. Бях стигнала до ръба – между безкрайните грижи за дома и децата, забравих коя съм. Това е моята история за бягството, вината, надеждата и въпроса: има ли изход за жените като мен?
След 25 години брак с Петър, разбрах, че съм живяла в лъжа, но дълго време се преструвах на щастлива съпруга заради децата и страха от самота. Днес, когато вече не мога да понеса предателството и празнотата, решавам да си тръгна и да потърся себе си. Историята ми е за болката, компромисите и надеждата, че никога не е късно да започнеш отначало.