Преместихме се от Пловдив във Варна с мечтата за ново начало и спокойствие. Вместо това, домът ни стана безкраен пансион за роднини, които не познаваха граници. Едва когато събрах смелост да кажа „не“, разбрах колко трудно е да поставиш граници на най-близките си – и колко е важно.
Казвам се Дарио и цял живот бях този, който спасява семейството си от финансови беди. Винаги вярвах, че това е моят дълг, но с времето осъзнах, че тази тежест ме разрушава. Това е разказ за борбата между любовта към близките и нуждата да намеря себе си.
Още от първия ден на брака ми с Иван усещах сянката на майка му, госпожа Димитрова, над нашия дом. Тя се намесваше във всяко наше решение, под предлог, че ни помага, но после не пропускаше да ни го натяква. Това е историята за това как събрах смелост да се изправя срещу нея и да върна мира в семейството ни.
Още от дете живея в сянката на родителските очаквания, където всяка моя стъпка се следи и оценява. В този разказ споделям как се борих да намеря себе си, въпреки постоянния натиск и критика, и как най-накрая открих какво наистина има значение за мен. Това е история за бунт, болка и прошка.
