Казвам се Мария и никога не съм вярвала, че любовта може да бъде толкова трудна. Когато срещнах Стефан, не подозирах, че миналото му ще се превърне в нашето най-голямо изпитание. Но заедно открихме сили да се борим за щастието си, въпреки интригите и болката.
На 75 години реших да се омъжа повторно, вярвайки, че любовта няма възраст. Изборът ми да поставя новия си партньор пред семейството доведе до тежки конфликти, болка и отчуждение. Сега се питам дали любовта си струваше цената на семейните връзки.
В тази история разказвам за моята първа и най-голяма любов – Мария, момичето от нашия квартал, което съдбата отне от мен твърде рано. След години на търсене, разочарования и лични провали, не се отказах да я намеря и да се боря за нас. Това е разказ за болката, надеждата и истината, която понякога ни изненадва, когато най-малко очакваме.
Върнах се неочаквано от мисията си в Афганистан, изпълнен с копнеж да прегърна любимата си Мария. С букет карамфили и сърце, пълно с надежда, прекрачих прага на апартамента ѝ, но това, което видях, разби света ми. Сега се питам – заслужава ли си да вярваш на някого сляпо, когато животът те е научил да бъдеш винаги нащрек?
