Сърцето ми е в парчета. Израснах между двама родители, които не можеха да се понасят, и това ме накара да се съмнявам във всичко, свързано с любовта. На двайсет и три години се опитвам да разбера какво означава истинска връзка, но миналото ми не ми дава мира.
След 25 години брак съпругът ми ме напусна заради по-млада жена. Останах сама, изгубена и предадена, но съдбата ми поднесе нова възможност за щастие там, където най-малко очаквах. Това е моята история за болката, прошката и новата любов.
Всичко започна с обещанието на сестра ми Десислава, че ще ми намери идеалния приятел. Заедно се впуснахме в нощния живот на София, но скоро разбрах, че любовта не се намира толкова лесно, колкото тя си мисли. Под натиска на баба ми Бистра и с нарастващото усещане за самота, се изправих пред истината за себе си и за това какво всъщност означава да обичаш.
Всичко започна в онази мразовита вечер, когато майка ми разбра, че съм влюбена в човек, когото тя не одобрява. След раздялата с баща ми отношенията ни станаха още по-напрегнати, а сега стоях пред невъзможния избор между нея и собственото си щастие. Това е моята история за болката, прошката и трудните решения, които бележат живота ни.
Още от първия миг, в който видях Димитър с бившата му съпруга и децата им, нещо в мен се пречупи. Започнах да се чудя дали мястото ми е до него, или винаги ще бъда просто страничен наблюдател в собствения си живот. Тази история е за трудните избори, които правим, когато любовта и реалността се сблъскат.
Казвам се Мария и никога не съм вярвала, че любовта може да бъде толкова трудна. Когато срещнах Стефан, не подозирах, че миналото му ще се превърне в нашето най-голямо изпитание. Но заедно открихме сили да се борим за щастието си, въпреки интригите и болката.
На 75 години реших да се омъжа повторно, вярвайки, че любовта няма възраст. Изборът ми да поставя новия си партньор пред семейството доведе до тежки конфликти, болка и отчуждение. Сега се питам дали любовта си струваше цената на семейните връзки.
В тази история разказвам за моята първа и най-голяма любов – Мария, момичето от нашия квартал, което съдбата отне от мен твърде рано. След години на търсене, разочарования и лични провали, не се отказах да я намеря и да се боря за нас. Това е разказ за болката, надеждата и истината, която понякога ни изненадва, когато най-малко очакваме.
Върнах се неочаквано от мисията си в Афганистан, изпълнен с копнеж да прегърна любимата си Мария. С букет карамфили и сърце, пълно с надежда, прекрачих прага на апартамента ѝ, но това, което видях, разби света ми. Сега се питам – заслужава ли си да вярваш на някого сляпо, когато животът те е научил да бъдеш винаги нащрек?
