Всичко започна с онзи глух удар на вратата посред нощ. Стоях бездиханен в тъмното, слушайки как майка ми шепти нещо на някого отвън, като че ли ако се държи достатъчно тихо, кошмарът ще си отиде. Още тогава нещо в мен се пропука — усещането, че домът ми е цяло, че тук нищо лошо не може да се случи, изчезна завинаги.