В този разказ споделям как напуснах живота, който всички смятаха за идеален, но за мен беше клетка. Борех се с очакванията на съпруга ми Петър и неговата майка, които вярваха, че материалното осигуряване е достатъчно за щастие. Истинската свобода и щастие открих едва когато се осмелих да избера себе си и дъщеря си.
В този разказ споделям за първите ми дни като майка, когато се сблъсках с пълната неподготвеност на съпруга ми и липсата на подкрепа от семейството. Разкривам болката, страха и гнева, които изпитах, когато се върнахме от родилното и открих, че домът ни не е готов за нашето бебе. Историята ми е зов за разбиране и промяна в отношението към майчинството и семейната отговорност.
Десет години живяхме заедно, без да отворим онази кутия, която получихме на сватбата си с условието да я отворим при първия ни спор. Но истината е, че не липсата на конфликти ни спря – а страхът да признаем пред себе си и един пред друг, че не сме щастливи. Сега се питам: колко дълго може да се живее в тишина, преди тя да те погълне напълно?
