Две години след като взехме съдбоносно решение за ипотека и оставихме децата при майка ми за няколко дни, животът ни се преобърна. Една нощ най-малкият ни син се обади разплакан и ни помоли да се приберем по-рано. Тази вечер разкри истини за семейството ни, които дълго бях пренебрегвала.
Мъжът ми ме предаде с колежка от работата си, а най-болезненото беше, че всички около мен знаеха, освен мен. Историята ми започва в един обикновен ден, когато един телефонен разговор преобърна целия ми свят. През сълзи и гняв търся отговори и смелост да продължа напред.
Беше нощ, когато разбрах, че сестра ми е поискала пари от мама за старата си кола. В този момент нещо се счупи в мен. Не мога да приема, че между нас парите са по-важни от семейството.
Животът ми се преобърна, когато съпругът ми Иван реши да предаде всичките ни пари на баща си. От самоуверена жена се превърнах в човек, който трябва да моли за всяка стотинка. Сега се чудя дали любовта и достойнството могат да оцелеят, когато парите се превърнат в оръжие в семейството.
В този разказ споделям най-болезнения момент от живота си – как трябваше да се сбогувам с двегодишната си дъщеря, Мария, в болничната стая. Решението да дарим органите ѝ беше най-тежкото, но и най-смелото, което някога съм взимала. Това е история за болката, но и за силата на любовта и надеждата, които ни държаха изправени.
В този разказ споделям за ежедневната борба да отглеждам двете си буйни деца, докато се сблъсквам с неодобрението на другите родители и липсата на подкрепа от близките. Преживявам вътрешни съмнения, вина и отчаяние, но намирам сили в думите на дъщеря ми, че само аз мога да се справя с тях. Историята ми е покана за размисъл – какво означава да си майка в България и къде е границата между любовта и изтощението.
Още от първия ден след раждането на сина ми, баща ми се нанесе при нас и обяви, че ще си почива, докато аз съм в майчинство. Вместо да ми помага, той започна да разчита изцяло на мен за всичко – сметки, храна, дори джобни. Всеки ден се боря с чувството за вина и гняв, докато се опитвам да бъда добра майка и дъщеря едновременно.
Това е моята история – на един български баща, който петнадесет години вярваше, че има щастливо семейство. Изчезването на съпругата ми и болестта на дъщеря ми разкриха тайна, която преобърна целия ми свят. Преживях предателство, самота и борба за любовта, научавайки, че да бъдеш баща е нещо много повече от кръвна връзка.
Казвам се Драган. Когато дъщеря ми Яна и съпругът ѝ Петър изпаднаха във финансови затруднения, с жена ми Милена решихме да им подадем ръка, въпреки че това доведе до напрежение и конфликти в семейството. Тази история е за границите, гордостта, родителската обич и трудността да бъдеш родител на вече пораснали деца.
Всичко започна с едно кратко, напрегнато предупреждение от сестра ми: „Мая, леля Галя и Сашо ще се нанесат при теб. Внимавай.“ Тогава не знаех колко много това ще промени живота ми. Сега, години по-късно, още се питам дали можех да постъпя по друг начин.
Казвам се Виктория и съм мащеха на Ели. След като се омъжих повторно и родих две деца, връзката ми с Ели започна да се разпада. Сега стоя пред трудния избор – да ѝ позволя ли сама да реши къде иска да живее, или да се боря за нея, въпреки че почти не говорим вече.
Пиша това с разбито сърце, след като дъщеря ми за пореден път отказа да дойде на рождения ден на баща си. Виждам как зетят ни я променя, как я отдалечава от нас и не мога да намеря покой. Чудя се – къде сбъркахме и има ли връщане назад?
