Казвам се Моника и никога не съм си представяла, че решението да кърмя сина си Даниел до осемгодишна възраст ще разтърси основите на моето семейство. Вярвах, че правя най-доброто за детето си, но днес се боря с вина, неразбиране и отчуждение от най-близките си хора. Това е моята изповед за болката, изборите и надеждата за прошка.
Седях на кухненската маса, стиснала в ръце писмото за развод, докато навън дъждът блъскаше по прозорците. Сърцето ми беше разбито, а вината, която ми приписваха, ме задушаваше. Но именно в най-тъмните моменти намерих сила във вярата и молитвата, които ме изведоха от отчаянието към нов живот.
Съжалявам за съпруга си; той не заслужава това. И не съм изгонила свекърва си — никой не го е направил. Тя просто не иска да се върне след като си тръгна.
Бях само на 24, когато съпругът ми ме остави с нашата малка дъщеря, Емилия. Тя беше само на три години тогава. Съпругът ми си тръгна, защото не можеше да се справи с отговорностите на семейния живот – предпочиташе да харчи пари за себе си и новата си приятелка, вместо за нас. Сега, години по-късно, отношенията ми с Емилия са напрегнати и една проста молба да помогне вкъщи доведе до обвинения, че се опитвам да съсипя живота ѝ.
