В тази история разказвам за живота си като втората съпруга на Петър, докато родителите му продължават да подкрепят бившата му жена, а мен приемат с хлад. Въвличам се в сложни семейни отношения, изпълнени с недоверие, тайни и болка, докато се опитвам да намеря своето място и да защитя любовта си. Историята ми е за прошката, самоуважението и борбата за щастие в едно българско семейство.
Казвам се Иван и на 54 години съм. След болезнен развод и години на самота, обществото и близките ми настояват да се оженя отново, но аз избирам друг път. Тази история разказва за вътрешната ми борба, разговорите с приятели и семейството, и защо предпочетох да остана сам.
Казвам се Димитър и животът ми се преобърна, когато избрах да живея с втория си баща, а не с майка ми. Тази история разказва за болката, вината и надеждата, които изпитах, докато се опитвах да намеря своето място между двама родители, които никога не се разбраха. Всяка дума е пропита с истински български страхове, мечти и разочарования.
„Като всяка нормална жена, винаги съм мечтала за щастливо и силно семейство. Женена съм от 10 години и през тези години съм изпълнявала перфектно ролята си на съпруга – винаги подкрепям съпруга си, който носи парите вкъщи,“ казва Емилия. „Направих всичко възможно, за да подобря живота ни по всякакъв начин. Исках домът ни да бъде приятен, красив и уютен. Но сега се чувствам в капан в роля, за която никога не съм се записвала.“
