Разказвам как една зимна вечер останах без хляб за дъщеря си и разбрах колко тежи гордостта, когато човек няма с какво да я нахрани. Дълго се преструвах, че се справям сама, докато срамът ми не започна да разрушава дома ми по-бързо от бедността. Научих, че да приемеш подадена ръка не означава да изгубиш достойнството си, но и до днес се питам колко лесно съдим хората, които мълчат.