В тази история разказвам за момента, в който бившата съпруга на мъжа ми поиска да се нанесе при нас, за да избегне издръжката за детето им. Изправена съм пред трудния избор между собственото си щастие и доброто на детето, докато семейството ми се разпада под тежестта на миналото. Всяка вечер се питам дали любовта ни е достатъчно силна, за да устои на тази буря.
След години спестявания най-сетне сбъднах мечтата си и се нанесох в нов апартамент. Но зад стените на идеалния квартал се криеше болка, която не можех да игнорирам – болката на малкия Крис, съседското дете, чийто живот се оказа далеч от щастлив. Изправен пред дилемата дали да се намеся или да остана безучастен, започнах да се боря със собствените си страхове и съмнения.
Аз съм Елена, живея в стара кооперация в центъра на Пловдив. Преди десет години виковете на дете от апартамент 3Б разтърсиха целия ни вход и промениха живота ми завинаги. Тази история е за страха, бездействието и вината, които нося и до днес.
Седях на ръба на леглото, стиснала куфара си, докато снаха ми Ирина нервно прехождаше из стаята. Бях убедена, че ме водят в старчески дом, а сърцето ми се късаше от болка и страх. Тази история е за страха да бъдеш изоставен, за неразбирателството между поколенията и за надеждата, че любовта може да ни върне у дома.
Сутринта започна като всяка друга, но една малка грешка и напрежението в автобуса промениха целия ми ден. Преживях унижение пред непознати, докато се опитвах да защитя себе си и дъщеря си. Тази случка ме накара да се замисля за човечността и безразличието в нашето общество.
