Винаги съм вярвала, че семейството ми ще бъде моят постоянен спътник в по-късните ми години. Живеейки само на няколко километра разстояние, никога не съм си представяла, че ще се чувствам толкова сама. Въпреки усилията ми да остана свързана, дистанцията между нас нарасна, оставяйки ме да се справям със старостта в самота.
Години наред живях в самота, далеч от семейството си, което не проявяваше интерес към мен. Но когато слуховете за завещанието ми се разпространиха, те се появиха на прага ми, жадни да получат това, което смятаха за свое. Техният внезапен интерес разкри истинските им намерения, оставяйки ме разочарована и сама.
„На 72 години се оказвам сам в град, кипящ от живот. Децата ми имат свои собствени животи, а опитите ми да се свържа отново с тях са посрещнати с учтива дистанция. Дните се проточват дълго, а нощите още по-дълго, докато търся смисъл в тази нова глава на самотата.“
