На петия си рожден ден, докато болестта ме държеше в леглото, мечтата ми да стана пожарникарка се сбъдна по най-неочаквания начин. Семейството ми, лекарите и истинските герои от пожарната се обединиха, за да ми подарят ден, изпълнен с вяра и обич. Тази история е за силата на мечтите, дори когато животът изглежда безнадежден.
В тази история разказвам за най-тежкия период в живота ми, когато останахме само с мама и трябваше да се справяме с безпаричието, отчаянието и страха от утрешния ден. Вярата в Бог и молитвата станаха нашата опора, когато всичко друго изглеждаше изгубено. Споделям как намерих сили да продължа напред и какво научих за себе си и за хората около мен.
След 12 години брак, когато съпругът ми Георги се върна от командировка и поиска развод, светът ми се срина. В този момент си спомних думите на баба ми, които промениха всичко. Историята ми е за болката, прошката и силата да се бориш за семейството си.
На 59 години, след като съпругът ми ме напусна заради по-млада жена, останах сама в празната ни къща. Преживях болка, срам и страх, но реших да не се предавам и да потърся подкрепа от други жени, които са минали по този път. Сега пиша това писмо с надеждата да намеря сили и да вдъхновя и други да споделят своите истории.
На 59 години, след като съпругът ми ме напусна заради по-млада жена, се изправям пред предизвикателството да започна отначало. Търся мъдростта и подкрепата на общността, за да преодолея тази трудност и да намеря нова сила в уязвимостта си. Това писмо е призив за споделяне на истории за преодоляване на подобни изпитания и откриване на нови пътища към себе си.
