Казвам се Ивана и никога не съм вярвала, че един детски поглед ще преобърне целия ми свят. Като медицинска сестра в Пловдив, реших да даря бъбрек на малкия Мартин, без да подозирам колко дълбоко ще се промени животът ми, неговото семейство и цялата ни общност. Това е разказ за смелостта, болката, надеждата и въпросите, които остават, когато светлините в болничните коридори угаснат.
Родих се без уши в малко българско село и цялото ми детство беше белязано от тишина и неразбиране. Семейството ми се бори с бедността, предразсъдъците на хората и отчаянието, докато един ден не се появи надежда – възможност за революционна операция в София. Това е моята история за болката, надеждата и първия звук, който чух – гласът на майка ми.
След тежък ден в болницата, аз, д-р Димитър Петров, се сблъсках с морална дилема, която промени живота ми завинаги. Една майка с болно дете ме помоли за помощ, но аз настоях първо да плати. Сега нося тежестта на тази нощ и се питам дали някога ще си простя.
