Всичко се преобърна в живота ми, когато разбрах, че съпругът ми, Стефан, винаги поставя майка си и сестра си пред мен и нашите деца. През сълзи, безсънни нощи и отчаяни молитви намерих сили да простя и да започна отначало. Това е моята история за борба, надежда и прошка.
Станах баба на пълен работен ден, вярвайки, че помагам на децата си, но скоро се оказах невидима за всички. Между готвенето, домашните и безкрайните грижи за внуците, забравих коя съм и какво искам. Това е моята история за разочарованието, самотата и борбата да си върна живота.
Това е моята история за борбата със свекърва ми – жена, която години наред ме унижаваше и омаловажаваше пред цялото семейство. След като дълго време търпях нейните обиди, реших да ѝ покажа, че и аз имам достойнство и няма да мълча повече. Моята постъпка не беше само заради мен, а и заради всички български снахи, които са били принудени да търпят.
Осем години съм омъжена за Петър, винаги съм била до него и семейството му, но вече не искам да бъда само домакиня. Чувствам се като пленница между очакванията на свекърва ми, зълва ми и самия Петър, докато мечтите ми бавно се разпадат. Дойде време да се запитам: къде съм аз в цялата тази история?
Казвам се Ивана и животът ми се преобърна, когато свекърва ми предложи да ѝ дадем всичките си спестявания срещу обещание, че ще прехвърли апартамента си на дъщеря ни. Между любовта към работата, грижата за детето и семейните интриги се оказах разкъсана между собственото си щастие и очакванията на другите. Тази история е моят опит да намеря себе си в бурята от чужди планове и обещания.
Казвам се Юлия и животът ми се преобърна, когато дъщеря ми Ана се върна у дома със сълзи в очите и малката Лейла за ръка. Изправена пред разпада на брака ѝ, трябваше да се боря със стари страхове, клюки и собствените си съмнения, за да запазя семейството ни цяло. В тази битка разбрах какво означава да бъдеш силна жена и докъде съм готова да стигна за щастието на близките си.
Казвам се Йоана и откакто съпругът ми реши да остави семейните ни пари под контрола на баща си, животът ми се превърна в ежедневна борба за достойнство. Чувствам се пленница в семейство, което не ме чува и не ме уважава, а всеки ден е изпитание да запазя надеждата и идентичността си. Това е моята история за контрол, липса на доверие и смелостта да кажеш „стига“.
Аз съм Весела, майка на две пораснали дъщери, която цял живот се разкъсваше между дълга към семейството и мечтите си. След години саможертви, един неочакван обрат ми даде шанс да избера себе си – но това разтърси основите на нашето семейство. Сега се питам: имам ли право на щастие, ако то наранява най-близките ми?
Казвам се Яна и животът ми се преобърна, когато останах сама в най-тежкия момент – девет месеца бременна. Три години по-късно бащата на детето ми се върна, искаше прошка, но аз вече не бях същата жена. Историята ми е за предателството, прошката и силата да започнеш отначало.
В тази история разказвам за сблъсъка между мен и дъщеря ми, когато тя настоява да се държа като „истинска баба“. Преживявам вътрешна борба между желанието си да бъда себе си и очакванията на семейството. Историята разкрива какво означава да си жена на средна възраст в България днес и как се боря за правото си на свобода и щастие.
Аз съм Мария и цял живот се боря да бъда повече от просто лице в тълпата. Заедно с моите приятелки Елена и Павлина преминахме през изпитания, които разклатиха самочувствието ни и ни накараха да се запитаме кои сме всъщност. Това е история за невидимата битка на жените в България – между очакванията на обществото, семейството и собствените ни мечти.
Вчера дъщеря ми отново ми изнесе лекция за това как трябва да се държа като баба. Аз обаче не искам да се вписвам в нейните представи за възрастта и ролята на жената. Това е моята борба между желанието да бъда себе си и очакванията на семейството.
