Казвам се Ивана и животът ми се преобърна, когато свекърва ми предложи да ѝ дадем всичките си спестявания срещу обещание, че ще прехвърли апартамента си на дъщеря ни. Между любовта към работата, грижата за детето и семейните интриги се оказах разкъсана между собственото си щастие и очакванията на другите. Тази история е моят опит да намеря себе си в бурята от чужди планове и обещания.
Казвам се Юлия и животът ми се преобърна, когато дъщеря ми Ана се върна у дома със сълзи в очите и малката Лейла за ръка. Изправена пред разпада на брака ѝ, трябваше да се боря със стари страхове, клюки и собствените си съмнения, за да запазя семейството ни цяло. В тази битка разбрах какво означава да бъдеш силна жена и докъде съм готова да стигна за щастието на близките си.
Казвам се Йоана и откакто съпругът ми реши да остави семейните ни пари под контрола на баща си, животът ми се превърна в ежедневна борба за достойнство. Чувствам се пленница в семейство, което не ме чува и не ме уважава, а всеки ден е изпитание да запазя надеждата и идентичността си. Това е моята история за контрол, липса на доверие и смелостта да кажеш „стига“.
Аз съм Весела, майка на две пораснали дъщери, която цял живот се разкъсваше между дълга към семейството и мечтите си. След години саможертви, един неочакван обрат ми даде шанс да избера себе си – но това разтърси основите на нашето семейство. Сега се питам: имам ли право на щастие, ако то наранява най-близките ми?
Казвам се Яна и животът ми се преобърна, когато останах сама в най-тежкия момент – девет месеца бременна. Три години по-късно бащата на детето ми се върна, искаше прошка, но аз вече не бях същата жена. Историята ми е за предателството, прошката и силата да започнеш отначало.
В тази история разказвам за сблъсъка между мен и дъщеря ми, когато тя настоява да се държа като „истинска баба“. Преживявам вътрешна борба между желанието си да бъда себе си и очакванията на семейството. Историята разкрива какво означава да си жена на средна възраст в България днес и как се боря за правото си на свобода и щастие.
Аз съм Мария и цял живот се боря да бъда повече от просто лице в тълпата. Заедно с моите приятелки Елена и Павлина преминахме през изпитания, които разклатиха самочувствието ни и ни накараха да се запитаме кои сме всъщност. Това е история за невидимата битка на жените в България – между очакванията на обществото, семейството и собствените ни мечти.
Вчера дъщеря ми отново ми изнесе лекция за това как трябва да се държа като баба. Аз обаче не искам да се вписвам в нейните представи за възрастта и ролята на жената. Това е моята борба между желанието да бъда себе си и очакванията на семейството.
Казвам се Лора и съм майка на три деца. Преди две години съпругът ми Петър ме напусна без обяснение, оставяйки ме сама с децата и болката. Днес, когато той се появи неочаквано на прага ни, целият ми свят се преобърна отново.
Още от първия ден на брака ми с Димитър усещах как между нас се настанява тишина, която не беше уютна, а тежка и студена. Години наред се борех с неговото мълчание, с традиционните му разбирания и с усещането, че съм сама в собствения си дом. Това е моята изповед за любовта, която се превърна в клетка от неизказани думи и разбити мечти.
В тази история разказвам за себе си – Мария, и за моите две най-близки приятелки, Елица и Петя. Преживяхме заедно много – от безсънни нощи в студентските общежития до тежки семейни драми и болезнени разочарования. Това е разказ за невидимата борба на жените с очакванията на обществото и собствената си стойност.
