Казвам се Лора и съм майка на три деца. Преди две години съпругът ми Петър ме напусна без обяснение, оставяйки ме сама с децата и болката. Днес, когато той се появи неочаквано на прага ни, целият ми свят се преобърна отново.
Още от първия ден на брака ми с Димитър усещах как между нас се настанява тишина, която не беше уютна, а тежка и студена. Години наред се борех с неговото мълчание, с традиционните му разбирания и с усещането, че съм сама в собствения си дом. Това е моята изповед за любовта, която се превърна в клетка от неизказани думи и разбити мечти.
В тази история разказвам за себе си – Мария, и за моите две най-близки приятелки, Елица и Петя. Преживяхме заедно много – от безсънни нощи в студентските общежития до тежки семейни драми и болезнени разочарования. Това е разказ за невидимата борба на жените с очакванията на обществото и собствената си стойност.
