Стоях в коридора на апартамента ми в Люлин, а майка ми ме гледаше като чужда и повтаряше, че съм длъжна да „помогна“ на брат ми 😶. Брат ми мълчеше, но стискаше ключовете така, сякаш вече са негови 🔑. В един момент от устата на леля ми излезе нещо, което никой не ми беше казвал за кредита и за баща ми, и всичко се обърна наопаки 💥. Оттогава не мога да реша дали съм ужасна сестра или просто човек, който не иска пак да го мачкат 😔.