Отношението на снаха ми се промени драстично, когато внукът ми започна училище. Преди това не можеха да се справят без моята помощ и тя ме наричаше „мамо“, казвайки, че съм чудесен човек. Но сега всичко е различно; вече не се нуждае от моята помощ. Дори повишава глас срещу мен и не ми позволява да виждам внука си.
Обичам съпруга си. Живеем заедно вече 20 години и всеки ден с него ми носи радост и спокойствие. Той е автомеханик. Започна от нулата. Сега има собствена малка работилница в нашия град. Жалко, че трябва да чакаме месеци за заможен клиент. Но всяка кола има нужда от ремонт, така че така изкарва прехраната си. Между другото,
Майка ми винаги е имала проблеми с уважаването на границите. Тя добре знае своите права, но често пренебрегва ограниченията на другите. Никога не хареса съпругата ми, вероятно от ревност. Аз съм нейният любим син. Преди няколко седмици съпругата ми роди нашата дъщеря. Майка ми искаше да присъства на раждането, но съпругата ми
Съжалявам за съпруга си; той не заслужава това. И не съм изгонила свекърва си — никой не го е направил. Тя просто не иска да се върне след като си тръгна.
От момента, в който срещнах бъдещата съпруга на сина ми, знаех, че тя не е подходяща за него. Изглеждаше неподготвена за отговорностите на брака и липсваше чувство за отговорност. Синът ми я срещна онлайн и въпреки моите съмнения, връзката им напредна. Това е историята на моята борба да я приема и последвалите последствия.
Бяхме на седмото небе, когато се роди нашата красива дъщеричка. Не беше лесно да се справяме с новородено, но съпругът ми и аз правехме всичко възможно. Въпреки това, постоянната намеса на свекърва ми направи всичко много по-трудно.
– Дъщеря ми скоро ще навърши четиридесет! – казва шестдесет и пет годишната г-жа Петрова. – Решихме тази година да направим семейно събиране. Отдавна не сме се събирали всички заедно, дори не помня кога беше последният път! Дъщеря ми наскоро се премести в нов дом и прави ремонт, затова решихме да поканим всички у нас. Имаме къща с четири спални,
Не защото са напуснали света, а защото са изоставили отговорностите си. Бившият ми съпруг никога не е давал обещания, затова не го обвинявам. Но майка му
Госпожа Мария е пенсионерка от години. Тя гледа през прозореца, чудейки се какво правят сега нейните пораснали дъщери и син. Ще дойдат ли да й честитят рождения ден? Може би поне ще се обадят? Те не изглежда да искат да прекарват свободното си време с възрастната си майка. „Спомням си, когато съпругът ми ме остави с три деца. Той не искаше…“
„Какво не е наред с това? Ние споделяме дете!“ отвърна снаха й. Наистина няма нищо нередно в това. Освен това, Емилия се беше разделила с първия си съпруг.
Срещнах съпруга си по време на студентските ни години, вярвайки, че съм намерила своята сродна душа. Иван беше внимателен и любящ, а връзката ни изглеждаше перфектна. След университета той ми предложи брак, но решихме да отложим сватбата, за да изградим кариерите си. Бях на 26, когато най-накрая се оженихме. Сега, на 50, съм оставена да се справям сама с живота.
Те бяха наистина разстроени, когато решихме да продадем колата си. Опитват се да ни разубедят. Мислех, че съпругът ми най-накрая ме разбира, но сега не съм толкова сигурна. Нашата кола е
