От момента, в който срещнах бъдещата съпруга на сина ми, знаех, че тя не е подходяща за него. Изглеждаше неподготвена за отговорностите на брака и липсваше чувство за отговорност. Синът ми я срещна онлайн и въпреки моите съмнения, връзката им напредна. Това е историята на моята борба да я приема и последвалите последствия.
Бяхме на седмото небе, когато се роди нашата красива дъщеричка. Не беше лесно да се справяме с новородено, но съпругът ми и аз правехме всичко възможно. Въпреки това, постоянната намеса на свекърва ми направи всичко много по-трудно.
– Дъщеря ми скоро ще навърши четиридесет! – казва шестдесет и пет годишната г-жа Петрова. – Решихме тази година да направим семейно събиране. Отдавна не сме се събирали всички заедно, дори не помня кога беше последният път! Дъщеря ми наскоро се премести в нов дом и прави ремонт, затова решихме да поканим всички у нас. Имаме къща с четири спални,
Не защото са напуснали света, а защото са изоставили отговорностите си. Бившият ми съпруг никога не е давал обещания, затова не го обвинявам. Но майка му
Госпожа Мария е пенсионерка от години. Тя гледа през прозореца, чудейки се какво правят сега нейните пораснали дъщери и син. Ще дойдат ли да й честитят рождения ден? Може би поне ще се обадят? Те не изглежда да искат да прекарват свободното си време с възрастната си майка. „Спомням си, когато съпругът ми ме остави с три деца. Той не искаше…“
„Какво не е наред с това? Ние споделяме дете!“ отвърна снаха й. Наистина няма нищо нередно в това. Освен това, Емилия се беше разделила с първия си съпруг.
Срещнах съпруга си по време на студентските ни години, вярвайки, че съм намерила своята сродна душа. Иван беше внимателен и любящ, а връзката ни изглеждаше перфектна. След университета той ми предложи брак, но решихме да отложим сватбата, за да изградим кариерите си. Бях на 26, когато най-накрая се оженихме. Сега, на 50, съм оставена да се справям сама с живота.
Те бяха наистина разстроени, когато решихме да продадем колата си. Опитват се да ни разубедят. Мислех, че съпругът ми най-накрая ме разбира, но сега не съм толкова сигурна. Нашата кола е
Бях само на 24, когато съпругът ми ме остави с нашата малка дъщеря, Емилия. Тя беше само на три години тогава. Съпругът ми си тръгна, защото не можеше да се справи с отговорностите на семейния живот – предпочиташе да харчи пари за себе си и новата си приятелка, вместо за нас. Сега, години по-късно, отношенията ми с Емилия са напрегнати и една проста молба да помогне вкъщи доведе до обвинения, че се опитвам да съсипя живота ѝ.
Всичко щеше да е наред, ако баща ми се разведе с майка ми. Може би с времето щях да се примиря с това, но не и сега.
Тя изпусна списъка си за пазаруване, той го вдигна, погледите им се срещнаха и… Тя му благодари и се отправи към млечния отдел. Емилия трябваше да купи хранителни стоки за седмицата, но не подозираше, че това пътуване ще промени всичко.
Съпругът ми и аз се оженихме преди четири месеца. Той има майка (разведена с баща му) и по-голяма сестра, която е омъжена и има дете. Всички те живеят в една и съща къща, а ние също живяхме с тях един месец след сватбата ни. Свекърва ми има много труден характер. Всеки път, когато съпругът ми ми купи нещо, тя винаги пита: „А за мен?“
