На морето с „обща“ почивка, която платих и изнесох почти сама

„Ти пак ли ще се цупиш за едни чинии?“ — това ми каза Митко, докато аз стоях по джапанки в кухнята на апартамента в Созопол, с мокри ръце и тенджера на котлона. А майка му, без изобщо да ме погледне, само подхвърли: „Като не ти се готви, има заведения.“

И тогава направо ми причерня. Беше третият ден, не трийсетият.

Идеята беше уж хубава. Семейна почивка — аз, мъжът ми Митко, родителите му и сестра му Нели с детето. Наехме голям апартамент през една платформа, уж да ни е по-евтино. Още вкъщи се разбрахме, поне така мислех аз, че разходите ще се делят, а на място всеки ще помага. Даже два пъти питах: „Сигурни ли сте, че няма да се окаже пак аз да се въртя?“ Митко ми вика: „Спокойно, всички сме хора.“

Да, ама не.

Още първата вечер свекър ми поиска да му направя шопска, щото „аз я режа по на ситно“. Свекърва ми отвори хладилника и каза: „То сирене няма, я слез да вземеш.“ Нели беше уморена от пътя и легна с детето. Митко излезе „за лед и бира“ и се върна след час и нещо. Аз дотогава бях сготвила, наредила масата и после събрала. Никой не каза „дай аз“. Никой.

На сутринта станах първа, защото малкият на Нели ревна. Направих попара, после кафе, после изметох, защото навсякъде пясък. Свекърва ми само отбеляза: „Е, ти като си ранобудна…“ Такъв тон, все едно ми прави комплимент, ама не е.

До края на втория ден вече аз бях платила голямото зареждане от „Лидл“ в Бургас, защото „после ще си направим сметка“. Купих месо, зеленчуци, мляко, памперси даже, че Нели била забравила. Платих и паркинга пред блока, щото свекър ми нямал в брой. Митко стоеше отстрани и само: „После, после.“

После обаче нямаше.

Като казах първо на Митко вечерта: „Това не е нормално. Аз не съм ви домашна помощница“, той ми вика тихо: „Недей сега, че ще стане напрежение.“ Аз: „То вече е станало.“ Той: „Нашите са така, не го мислят.“ Е това най ме вбесява — че не го мислели. Много удобно.

На третия ден свекърва ми остави цялата закуска след себе си и тръгна на плаж. Аз казах: „Чакайте малко, поне си приберете нещата.“ Тя се обърна и ми каза: „Ние сме на почивка.“ Нели се засмя неловко. И аз направо избухнах: „Само аз ли не съм? Само аз ли трябва да готвя, мия, чистя и да плащам?“

Стана страшно грозно. Свекър ми веднага: „Какво плащаш толкова, ма?“ И аз извадих телефона с банковото приложение. Показах му преводите, бележките, всичко. Нели тогава пребледня и каза: „Аз мислех, че Митко е уредил нещата.“

И тук излезе истината, дето направо ме довърши.

Оказа се, че Митко още преди да тръгнем бил казал на нашите му, че той ще поеме по-голямата част, защото баща му останал на половин заплата, а Нели била сама с детето и нямала възможност. Само че „той“ значело реално аз, защото от нашата обща сметка основно аз вкарвам пари. И понеже знаел, че ако ми каже предварително, щяло да има скандал, решил „да мине по-леко“.

Аз буквално онемях. Викам му: „Ти нормален ли си? Значи ме водиш тук да спонсорирам всички и даже не ми казваш?“ Той само: „Не е така.“ А как е? Парите сами ли са дошли? Манджата сама ли се е сготвила?

Обаче и другото излезе. Свекърва ми тогава се разплака, което не бях очаквала. И каза: „Аз не съм те карала да плащаш. Митко ни каза, че вие сте решили да ни подарите тази почивка, защото миналата година не сме ходили никъде заради лечението на баща му.“ Аз за лечението знаех, но не знаех, че нещата са толкова зле финансово. После разбрах, че са теглили бърз кредит за лекарства и изследвания в Пловдив. Нели пък наистина не беше „забравила“ памперсите, а просто си брояла парите до заплата. Само че от срам не казала.

И тука вече се обърках още повече, защото от една страна ми стана гадно за тях, от друга — това не променя, че ме бяха оставили като слугиня. Да, може би не всички са знаели едно и също, но резултатът беше същият.

Казах съвсем директно: „Добре. Щом е така, от този момент аз не готвя за всички, не чистя след всички и не плащам нищо повече. Който каквото иска — да си го прави или да си го поръчва.“ Свекър ми се обиди: „За едни пари ли ще си разваляш семейството?“ Аз му отговорих: „Не за едни пари. За лъжа и за това, че никой не ме попита.“

Същата вечер аз и Митко се изнесохме в малък хотел наблизо. Платих го пак аз, иронично, защото той нямаше достатъчно по картата си. Два дни не си говорихме нормално. После почна: „Ти не разбираш, притиснат бях.“ Аз му казах: „И аз съм притисната, само че на мен дори не ми остави избор.“

Оттогава отношенията са ужасно дръпнати. Свекърва ми ми писа едно дълго съобщение, че се чувствала унизена. Нели ми се извини, ама и каза, че съм можела да не крещя пред детето. Митко още се сърди, че съм го „изкарала лъжец пред всички“, все едно не се е изкарал сам. А аз в момента не мога да преглътна не толкова парите, колкото това, че ме бяха разпределили без мое знание — кой ще носи, кой ще мълчи, кой ще отсрами положението.

Сега вече съм казала ясно: никакви общи почивки, никакви общи разходи без предварително написана сметка и никакво „после ще се оправим“. И ако пак някой очаква аз да въртя кухня, деца, чанти и касови бележки, просто няма да тръгна.

Може да звуча дребнава, не знам. Обаче май най-много ме удари това, че човекът до мен реши вместо мен какво съм длъжна да дам. Вие какво щяхте да направите на мое място — щяхте ли да преглътнете заради семейния мир, или и вие щяхте да теглите чертата?