Когато отказах да гледам свекърва си и всички решиха, че съм чудовище

„Няма да я гледам сама, чуваш ли ме?“ Това го изкрещях на мъжа ми в сряда вечер, докато детето пишеше домашни в хола и сигурно всичко се чуваше. Той стоеше до мивката, стиснал една чаша, и само ми каза: „Това е майка ми, Мария.“ Все едно аз не знам чия е.

Свекърва ми Пенка преди две седмици излезе от „Пирогов“ след счупване на тазобедрена става. Не е на легло напълно, ама не може сама – ставане, баня, лекарства, храна, превръзки, ходене до тоалетна нощем. Мъжът ми Иво работи в склад до Божурище на смени. Аз съм касиерка в „Фантастико“ и съм на редовна смяна, плюс взимам малката от училище, водя я на английски, готвя, пера, каквото е като при повечето хора. И от само себе си се прие, че Пенка идва у нас, в двустайния ни в „Люлин“, и аз ще поема всичко, защото съм жена и съм „по-организирана“.

Първите дни стисках зъби. Пенка е труден човек, ама не е лоша. Само че от леглото командва всичко. „Марийке, супата е студена.“ „Марийке, не така се пере вълнено.“ „Марийке, на Сиси плитката е крива.“ Иво като се прибере, тя пред него: „Жена ти много се изморява, горкото момиче.“ А после на мен: „Едно време и свекър държах, и деца, и работа.“ Точно това „едно време“ ще ме побърка.

Миналия понеделник закъснях за работа, защото тя се беше заключила в банята и падна пак, слава Богу не лошо. Управителката ми каза: „Мария, още едно такова и няма как.“ Прибрах се и заварих Иво спокоен, седнал да гледа мач на телефона. Направо избухнах. „Ти ще си вземеш ли отпуск?“, питам. Той: „Нямам как, ще ме махнат. Ти поне си на каса, ще те сменят.“ Това много ме удари. „Поне си на каса.“ Все едно работата ми е за нищо.

На следващия ден казах, че трябва да търсим жена по домовете, поне за сутрините. Пенка се разплака. „Аз чужд човек да ме мие няма да допусна.“ Иво млъкна. После вечерта ми вика: „Не можеш ли поне месец-два? После ще видим.“ Само че аз не издържах и му казах онова – че няма да я гледам сама.

Тогава той ми лепна най-грозното: „На майка ти ако беше, щеше.“ И аз замръзнах, защото е прав и не е прав. Майка ми е във Враца и ако стане нещо, сигурно ще тръгна веднага. Ама майка ми цял живот ме е пазила. Пенка… при нея никога не съм била достатъчна. Като родих Сиси, защото кърмех „малко“, защото се върнах рано на работа, защото купувах готови пюрета. Все нещо.

После обаче стана друго. Чух я по телефона с балдъзата ми Деси. Аз носех пране и не исках да подслушвам, ама се чу. Пенка каза: „Не искам да им тежа. Казах на Иво да ме даде при Надя, ама той не иска.“ Надя е дъщеря й, сестрата на Иво, живее в Пловдив. И аз дотогава си мислех, че госпожата държи да е тук, при нас, под око. Слизам после при Иво и му викам: „Майка ти сама е предложила да отиде при Надя. Защо не ми каза?“ И той само седна и си хвана главата.

Оказа се, че Надя е предложила, ама не съвсем. Предложила е „за малко“, докато си подреди нещата, защото мъжът й не бил съгласен, имали малък апартамент в „Тракия“, а и тя работела в кол център от вкъщи. Тоест пак някакво висене. Иво казал не, защото знаел, че ще стане скандал между сестра му и мъжа й, а накрая пак той ще прибира майка си. И още нещо ми каза, което ме довърши.

Преди година Пенка била изтеглила 18 хиляди лева от спестяванията си. Аз си мислех, че ги пази за старини. Не. Дала ги на Иво, когато той затънал с един бърз кредит, за който аз научих чак сега. Беше ми казал навремето, че взел „малък потребителски“ за ремонта. Не било малък, не било потребителски от банка, а от ония гадните фирми. Плащал, въртял, криел, докато не станало страшно. Пенка го спасила и му казала да не ми казва, „за да не се карате“.

Аз направо онемях. Всички в тая къща пазели мен от истината, а аз пера чаршафи в три през нощта и се чудя защо съм лошата. Като го натиснах защо е взел такъв кредит, той вика: „Защото ти искаше капаро за по-голям апартамент, защото Сиси расте, защото все не стигаха парите.“ Това беше подло. Да, говорили сме за по-голямо жилище, ама аз не съм му казала да ходи при лихвари. После пак се разрева и каза, че част от парите били и за лечението на баща му преди да почине, и тогава вече не знаех на кого да се ядосам първо.

На другия ден седнахме тримата в кухнята. Пенка бледа, Иво мачка салфетка, аз направо треперех. Казах: „Няма да напусна работа. Няма да поема всичко сама. Или правим график, или наемаме помощ, или отиваш при Надя за известно време.“ Пенка ме погледна много странно и каза: „Мислиш, че не виждам, че си на ръба? Аз бях така с моята свекърва. И тогава се заклех да не причинявам същото. А ето ме.“ Това от нея не го очаквах.

После обаче пак си каза нейното: „Само че и ти не си лесна, Мария. Отдавна си далече от нас.“ И пак ме бодна. Ама може и да е права. Отдавна съм далече, защото ако съм близо, все някой иска нещо.

Сега временно Пенка е при Надя в Пловдив, платихме и жена за рехабилитация през ден. Надя ми е сърдита, защото според нея съм натиснала нещата. Иво е тих, помага повече вкъщи, ама между нас има нещо счупено. Не само заради майка му, а заради лъжата с кредита. Пенка ми звъни понякога и пита за Сиси, и дори ми каза „извинявай“ веднъж, ама някак си набързо, сякаш я беше срам.

Не знам още каква съм в тази история – егоистка, изморена жена или просто човек, който не иска да се разпадне, за да е удобен на всички. Вие какво щяхте да направите на мое място – щяхте ли да стиснете зъби и да гледате свекърва си, или щяхте да сложите граница, дори всички да ви изкарат лошия?