„Ти ли ще изгониш собствената си майка?“ — в този момент разбрах, че домът ми вече не е мой

„Ти ли ще изгониш собствената си майка от дома си, Мира?“ Гласът на брат ми Петър изкънтя в слушалката толкова силно, че ръката ми затрепери. В същия момент от кухнята се чу трясък на шкаф, телевизорът в хола дънеше на максимум, а майка ми подвикна: „Никой не ме гони, аз сама ще си тръгна, да знаете!“ Стоях боса на студените плочки, с недопито кафе в ръка, и имах чувството, че ако кажа още една дума, или ще се разплача, или ще счупя нещо. А това беше моят апартамент. Поне по документи беше мой.