„Това и дом ли е?“ — свекърва ми влизаше с резервния ключ, докато ме няма, а мъжът ми твърдеше, че само ми „помага“

„Пак ли си оставила чиниите така, Мира? Това е пълен безпорядък!“ — гласът на свекърва ми прониза апартамента, още преди да успея да събуя обувките си. Замръзнах на прага с торбите от магазина в ръце. Беше шест и половина вечерта, валеше ситен софийски дъжд, а аз се прибирах смазана от работа. Влязох в кухнята и я видях — Стоянка, с престилка от вкъщи, все едно това беше нейният апартамент, а не моят. Местеше бурканите в шкафа и цъкаше неодобрително с език. В този момент не почувствах просто гняв. Почувствах, че в собствения ми дом няма място за мен.