Когато разбрах, че баща ми спестява от най-важното, а аз още го защитавах

„Ти нормален ли си бе, тате? Това ли й даваш?“

Буквално му го изкрещях в кухнята, с кутията хапчета в ръка. Майка ми беше в хола на дивана, завита с одеяло, и пак кашляше онова сухото, дето все едно я реже отвътре. Баща ми само ме изгледа, седнал по потник до масата, и вика:

„Не ми викай в моя дом.“

„В твоя дом? Мама едва диша, а ти си й купил някакви най-евтини заместители от кварталната аптека!“

„Същото е.“

„Не е същото, лекарят в Пета градска ясно ти е написал какво да взема!“

Той стана и тресна с длан по масата.

„Лекарите много неща пишат! Ти знаеш ли колко струва всичко? Знаеш ли колко пъти съм плащал от пенсията, без да обяснявам на никого?“

Аз тогава вече бях на ръба. От три месеца ходех през ден след работа до тях в „Люлин“. Работя в счетоводна къща в центъра, взимам нормална заплата, ама имам и кредит за апартамента в „Овча купел“, и дете в трети клас, и бивш мъж, който все не може „точно този месец“ да прати навреме издръжката. Не съм някаква богата. Но все си мислех, че поне за майка ми нещата са под контрол, защото тате винаги повтаряше: „Аз съм тука, аз я гледам.“

Само че не било точно така.

Майка ми е с ХОББ и диабет. От зимата насам я влоши. Аз предлагах да я запишем при пулмолог частно, да идва и жена да помага поне за къпане и чистене. Баща ми все отказваше.

„Няма да вкарвам чужди хора вкъщи.“

„Ще се оправим.“

„Не сме просяци.“

Така говореше.

Преди седмица майка ми ми звънна тихо, да не я чуе.

„Миме, можеш ли да минеш довечера?“

Като отидох, видях, че е отслабнала страшно. И миришеше… на влага, на застояло. Не беше къпана, личеше си. В хладилника – кисело мляко, стар фасул и половин хляб. А баща ми ми обяснява: „Тя не иска да яде.“

После докато търсех епикризата, отворих шкафа и видях торбичка с неотворени памперси, но най-евтините, дето пропускат. Имаше и други лекарства, но не тези, които аз бях платила предния месец. Тогава ми мина през ума, че ги е сменял.

На следващия ден отидох в аптеката до блока им. Познават го. Жената първо не искаше да ми каже нищо. После само въздъхна:

„Баща ви все пита за по-евтино. Понякога взима по-малко бройки. Понякога изобщо не взима всичко.“

Направо ми прилоша.

Вечерта беше скандалът в кухнята.

Майка ми от хола извика: „Стига! Не мога повече да ви слушам!“

Отидох при нея. Тя плачеше от яд, не от жалост. Хвана ме за ръката и вика:

„Не му се карай така. Той не е лош.“

Аз й казах: „Мамо, ти защо мълчиш? Така ли ще си стоиш?“

И тогава тя изтърси нещо, което ме довърши:

„Аз му казах да пести.“

Погледнах я, честно, все едно не я познавам.

„Какво значи ти си му казала?“

Баща ми дойде на вратата и само каза: „Кажи й и останалото.“

Останалото било, че преди шест месеца той изтеглил бърз кредит. Без да ми каже. За сина ми.

Миналата есен детето ми влезе по спешност в „Пирогов“ с остър апендицит. Аз тогава бях тотално блокирала. Имаше консумативи, изследвания, после лекарства, отсъствия от работа, таксита напред-назад… нещо по нещо, и аз ревях в коридора, защото картата ми беше на минус. Баща ми тогава ми каза само: „Оправи се, детето да е добре.“ Аз реших, че е извадил спестявания.

Не били спестявания.

Взел 7000 лева от една фирма за бързи кредити. После лихвите тръгнали нагоре. И понеже не искал „да ми тежи“, почнал да кърпи от пенсията си и от нейната. Спирал от лекарства, от храна, от каквото може. Продал и златната халка на майка ми, без да ми каже. А на мен ми повтаряше, че всичко е наред.

„Ти защо не ми каза?“ – това успях да извадя.

Той избухна:

„Защото като ти кажа, ти какво? Ще оставиш детето, ще продадеш апартамента ли? Цял живот сама се влачиш! И без това едва връзваш двата края!“

„А мама? Нея можеш да я оставиш без лекарства, така ли?“

„Не съм я оставил без лекарства!“

„Оставил си я без истинските!“

Майка ми пак се намеси:

„Аз знаех. Не всичко, ама знаех. Не исках да ти казваме. Ти веднага ще почнеш да теглиш и ти заеми. Ти си ми дъщеря, ама и ти не мислиш понякога.“

Направо онемях. Значи те двамата си решават, че ще ме пазят, и междувременно тя се мъчи, а аз ходя като глупачка с мандарини и бисквити и вярвам, че тате „се справя“.

После излезе и друго. Съседката отдолу била пускала жалби, че нощем майка ми вика и тропа. От социалните от район „Люлин“ имали сигнал да проверят. Баща ми ги изгонил. „Няма да ми взимат жената“, каза. И аз тогава вече съвсем се обърках. Защото от една страна ми идваше да го намразя. От друга… той реално спи на фотьойла до нея от месеци, сменя чаршафи, вдига я до тоалетна, готви, пере на старата „Рига“ в банята, дето едвам върти. Той е на 71. Инат, стиснат, горд, да. Ама не е безразличен.

Същата нощ се обадих на личната лекарка и на следващия ден я приехме в болница. Баща ми не ми проговори. Само като тръгвахме, майка ми прошепна:

„Не го оставяй сам.“

Аз обаче направих още нещо. Обадих се на леля ми в Перник, неговата сестра, и й разказах за кредита. Тя вдигна луд скандал. След два дни половината рода знаеше. Баща ми разбра и ми каза:

„Предаде ме. Това няма да ти го простя.“

Честно, тогава се разревах в колата пред „Пирогов“ като някакво дете. Защото може и да е прав. Аз исках помощ, а стана унижение. Само че ако не бях казала, той щеше пак да крие. А кредитът се оказа вече над 11 хиляди с наказателни такси. Леля ми помогна да намерим адвокат, подадохме жалба, понеже в договора имало някакви абсурдни клаузи. Сега още се влачи.

Майка ми е по-добре. Вкъщи идва жена по няколко часа през ден, плащаме я аз и леля ми. Баща ми още се цупи и все казва, че „чужд човек не му трябва“. Обаче като мисли, че не го гледам, я пита дали й е удобно, дали е яла, дали не й е студено. И на мен ми става едно такова… яд ме е, жал ми е, виновно ми е. Всичко заедно.

Най-много ме убива това, че до последно го защитавах пред мъжа ми, пред братовчедите, пред всички. „Тате е старомоден, ама държи на семейството.“ Да, държи. Само че понякога така го „държи“, че направо го счупва.

И сега не знам. Ако близък човек крие от вас, за да ви пази, а с това застрашава друг, в кой момент вече нямате право да му пазите лоялност? Вие какво бихте направили на мое място?