На 66 години реших да се откажа от големия ни семеен апартамент, за да помогна на децата си. Мечтаех за повече близост, но вместо това останах сама и забравена. Историята ми е за жертвите, които правим за семейството, и за болката, когато те останат незабелязани.
Подарихме на дъщеря ни апартамента на моите родители, вярвайки, че това ще я направи щастлива и ще ни сближи. Вместо благодарност и топлина, срещнахме студенина и отчуждение. Сега се чудя дали добрината ни не се превърна в пропаст между нас.
В тази история разказвам за напрежението, което се появи между мен, съпруга ми и свекърва ми, когато тя предложи да прехвърли апартамента си на името на мъжа ми, но при определени условия. Семейните отношения се обтегнаха, а аз се оказах между желанието да защитя нашето бъдеще и страха да не разбия семейството. Дали трябва да се доверим на родителите си, когато става въпрос за пари и имоти?
Аз съм Елена, живея в стара кооперация в центъра на Пловдив. Преди десет години виковете на дете от апартамент 3Б разтърсиха целия ни вход и промениха живота ми завинаги. Тази история е за страха, бездействието и вината, които нося и до днес.
Казвам се Петя и след като съпругът ми ни напусна, останах сама с десетгодишната си дъщеря Мая. Събрах всичките си спестявания, за да купя малък апартамент, но в последния момент Мая ме спря и ми отвори очите за нещо, което не бях забелязала. Тази история е за доверието, майчината интуиция и трудните избори, които понякога трябва да правим сами.
След загубата на съпругата си, Георги живееше сам в тясна гарсониера в центъра на София. Неговият внук, Александър, многократно молеше родителите си да помогнат на Георги да се премести в по-удобен едностаен апартамент, но молбите му бяха постоянно игнорирани.
