Стоях на прага на старата панелна кухня, с ръце, които леко трепереха, докато броях секундите до идването на Виктория. Главата ми беше пълна с въпроси, чувствах гняв към сина си и вина към невинните ми внуци. Понеже никога не очаквах, че след петдесет години живот ще съм сама в тази борба за семейство, което се разпада пред очите ми.