Седя на стари дървен стол в кухнята, карама с дъщеря си в полунощ за бъдещето ни, докато в сърцето ми бушува тревога: дали нашият труд ще отиде на вятъра чрез кръвта на някакви чужди, немарливи хора? Емиграцията ми костваше младостта и здравето, но се върнах с надежда, а сега сърцето ми кърви, гледайки как децата ми, и най-вече внуците, попадат под сянката на хора, които никога не са изцапали ръцете си от истинска работа. Докъде води нашата саможертва, ако корените на семейството се оплитат с плевели?