В тази история разказвам за живота си като необвързана жена на 42 години в България. Преживях болезнени семейни конфликти, предателства и разочарования, които ме накараха да се затворя в себе си. Срещата ми с един мъж преобръща представите ми за любовта и самотата.
Казвам се Мария и съм самотна майка от Пловдив. Историята ми е за борбата между страха да не сгреша като родител и желанието да дам свобода на сина си Петър да открие себе си. В този разказ ще ви покажа как понякога, опитвайки се да защитим децата си, всъщност им пречим да разцъфтят.
В онази студена декемврийска вечер, когато Петър затръшна вратата след себе си, светът ми се срина. Останах сама с двете ни деца, без пари, без подкрепа, само с обещанието му, че „след пет години всичко ще е различно“. Пет години по-късно той се върна, но дали домът и сърцето ми бяха останали същите?
Аз съм Мария и ще ви разкажа как загубих най-добрата си приятелка, след като тя стана майка. Виждах как Елица се променя пред очите ми – от усмихната, енергична жена в уморена, раздразнителна домакиня, която сякаш забрави за всички около себе си. Болката от тази загуба ме накара да се замисля: къде свършва майчинството и започва забравата към близките?
