Казвам се Петя и след като съпругът ми ни напусна, останах сама с десетгодишната си дъщеря Мая. Събрах всичките си спестявания, за да купя малък апартамент, но в последния момент Мая ме спря и ми отвори очите за нещо, което не бях забелязала. Тази история е за доверието, майчината интуиция и трудните избори, които понякога трябва да правим сами.
В тази история разказвам за себе си – Мария, и за моите две най-близки приятелки, Елица и Петя. Преживяхме заедно много – от безсънни нощи в студентските общежития до тежки семейни драми и болезнени разочарования. Това е разказ за невидимата борба на жените с очакванията на обществото и собствената си стойност.
В един дъждовен следобед разбрах, че снаха ми има дете, за което никой не знаеше. Това разтърси семейството ни и ме изправи пред дилемата как да се държа с нея и с моя син. Историята ми е за доверието, прошката и трудния избор между истината и мира в дома.
В тази история разказвам за себе си – Мария, жена от Пловдив, чийто брак с Петър се разклати, когато моята кариера започна да надминава неговата. Винаги сме имали трудности, но никога не съм очаквала, че успехът ми ще се превърне в клин между нас. Сега стоя пред избор, който може да промени живота ми завинаги.
В тази история разказвам за любовта ми с Даниел, която започна още в гимназията и беше изпълнена с мечти и планове за бъдещето. Един неочакван инцидент обаче преобърна всичко и ни изправи пред най-голямото изпитание в живота ни. Останах с въпроса – дали съдбата е по-силна от любовта?
В тази история разказвам за живота си като необвързана жена на 42 години в България. Преживях болезнени семейни конфликти, предателства и разочарования, които ме накараха да се затворя в себе си. Срещата ми с един мъж преобръща представите ми за любовта и самотата.
Казвам се Мария и съм самотна майка от Пловдив. Историята ми е за борбата между страха да не сгреша като родител и желанието да дам свобода на сина си Петър да открие себе си. В този разказ ще ви покажа как понякога, опитвайки се да защитим децата си, всъщност им пречим да разцъфтят.
В онази студена декемврийска вечер, когато Петър затръшна вратата след себе си, светът ми се срина. Останах сама с двете ни деца, без пари, без подкрепа, само с обещанието му, че „след пет години всичко ще е различно“. Пет години по-късно той се върна, но дали домът и сърцето ми бяха останали същите?
Аз съм Мария и ще ви разкажа как загубих най-добрата си приятелка, след като тя стана майка. Виждах как Елица се променя пред очите ми – от усмихната, енергична жена в уморена, раздразнителна домакиня, която сякаш забрави за всички около себе си. Болката от тази загуба ме накара да се замисля: къде свършва майчинството и започва забравата към близките?
