Казвам се Мария и животът ми се преобърна в деня, в който снаха ми ме помоли повече да не идвам у тях в неделя. Винаги съм вярвала, че неделята е денят на семейството, но сега се чувствам изключена и изгубена. Това е разказ за моята болка, въпросите ми и търсенето на нов смисъл.
Казвам се Мария и цял живот съм била до сина си Петър. След години самота и жертви, вярвах, че ще намеря утеха в неговото семейство, но ме посрещнаха с хлад и затворени врати. Сега се питам – къде свършва майчината обич и започва самотата?
Бях само на 22, когато съпругът ми ме напусна и останах сама с малкия си син, Даниел. Години по-късно, когато синът ми създаде свое семейство, се оказах обвинена, че се меся в живота им, само защото поисках малко помощ у дома. Тази история разказва за болката от самотата, сблъсъка между поколенията и трудния избор между любовта към детето и самоуважението.
Аз съм Мария, майка на единствен син, и живея с тежестта да виждам как съпругата му го наранява, докато той отказва да види истината. Всеки ден се боря със себе си – дали да му отворя очите и да рискувам да го загубя, или да мълча и да гледам как страда. Това е моята история за болката, страха и безсилието на една майка.
Когато пристигнах в дома на сина си Димитър и снаха си Мария, вярвах, че ще бъда приета с отворени обятия. Вместо това, още от вратата ми казаха, че няма място за мен. Сега се питам – къде свършва майчината грижа и започва самотата?
