В един дъждовен следобед дъщеря ми Мария ме помоли да продам семейната ни къща, за да може тя и съпругът ѝ да си купят апартамент. През сълзи, спомени и неизказани думи се опитвам да разбера къде сбърках и какво всъщност означава домът за мен. Това е моят опит да намеря мястото си между миналото и бъдещето на семейството ни.
Върнах се по-рано от работа и чух смях в кухнята – не беше моят мъж, нито децата, а непозната жена. В този момент светът ми се преобърна и трябваше да се изправя пред истината за брака си. Това е история за болката от предателството, за трудните избори и за прошката, която понякога е по-тежка от раздялата.
В навечерието на сватбата ми майка ми ме изправя пред невъзможен избор: кой от двамата ми бащи да ме заведе до олтара. Биологичният ми баща, който се върна след години отсъствие, или вторият ми баща, който ме е отгледал? В тази нощ, изпълнена с напрежение, угризения и неизказани чувства, трябва да реша какво означава истинското семейство.
Казвам се Ема и още на шест години разбрах какво значи да бъдеш изоставен. Години наред чаках майка си в дома за изоставени деца, вярвайки, че ще се върне за мен, но съдбата ми поднесе нов шанс чрез семейство, което избра да ме обича като свое дете. Това е моята история за болката, надеждата и намирането на дом там, където най-малко очакваш.
Аз съм Георги, баща, който изгуби всичко, което имаше смисъл за него. Историята ми е за любовта, болката и разпадането на едно семейство, което се бореше с алкохолизма и отчуждението. Пиша тези редове с надеждата някой да ме разбере и да не повтаря моите грешки.
В началото не можех да приема, че синът ми избра жена с дете. Страховете и предразсъдъците ми ме караха да се отдръпна, но с времето разбрах какво означава истинското семейство. Това е моята история за болката, прошката и любовта, която ни сближи.
Казвам се Ива. От години живея с мъжа, когото обичам, но все по-често се питам: защо винаги аз поемам всички разходи? Тази история е моят опит да разбера къде свършва любовта и къде започва несправедливостта.
Една неочаквана служебна възможност ме накара да замина сам на язовир Искър, оставяйки жена ми Мария и двете ни малки деца у дома. Решението ми разтърси семейството ни и ме изправи пред истинската стойност на принадлежността и любовта. Това е историята за цената на свободата и осъзнаването, че най-големият дар е семейството.
В нощта преди сватбата си разбрах, че родителите на бъдещия ми съпруг не могат да дадат обещаните пари за празненството, въпреки че вече бяха поканили цялата си рода. Между сълзи, скандали и разбити обещания, с моя любим трябваше да изберем между любовта и гордостта си. Това е историята за една сватба, която се превърна в изпитание за нашата връзка и достойнство.
Казвам се Даниела и винаги съм вярвала, че семейството е най-сигурното ни убежище. Но когато свекърите ми решиха да оставят къщата само на малката си дъщеря, всичко, в което вярвах, се срина. От този ден животът ми и този на съпруга ми Николай вече не бяха същите.
Израснах в малък панелен апартамент в Люлин, където майка ми броеше всяка стотинка и спестяваше от всичко. Докато тя се опитваше да ни осигури бъдеще, аз живеех с усещането, че съм лишен от всичко нормално за едно дете. Днес, вече възрастен, се боря с гнева и болката от това детство и се питам – струваше ли си всичко това?
Казвам се Петър и съм баща на единайсетгодишния Мартин. Историята ми започва в деня, в който видях сина си публично унижен от учителите си, а видеото се разпространи из целия град. Това беше моментът, в който разбрах, че трябва да се изправя срещу системата, която би трябвало да пази децата ни.
