Винаги съм вярвала, че семейството е над всичко, но когато снаха ми започна да ме третира като прислужница, разбрах, че трябва да се променя. Разказвам за годините на жертви, неразбирателства и трудното решение да кажа „стига“. Може би не съм единствената българска майка, която се е чувствала така.
Казвам се Ивана и вече шест месеца избягвам семейството на съпруга ми, след като ме нараниха на семейна вечеря. Въпреки че Дарио знае колко ми е тежко, той настоява да присъствам на събиранията, което води до неговия ултиматум. Тази история разкрива болката от семейните очаквания, любовта и границите, които поставяме, за да се защитим.
Една сутрин, с куфар в ръка, напуснах дома си, оставяйки след себе си години на търпение и потиснати желания. В този момент разбрах, че повече не мога да живея по чужди правила – нито като съпруга, нито като снаха, нито като майка. Това е моят разказ за бунта срещу невидимите окови и за цената на свободата.
Винаги съм вярвала, че да помагам на семейството е мой дълг, но когато снаха ми започна да ме третира като прислужница, разбрах, че нещо трябва да се промени. Разказвам историята си за жертвите, неразбирателствата и трудното решение да кажа „стига“. Може би не съм единствената българска майка, която се е чувствала така.
