От дете мечтаех за истинско, топло семейство. Вярвах, че най-после съм го намерила в дома на съпруга ми, но едно събитие разби илюзиите ми. Това е моята история за разбити надежди, семейни конфликти и търсене на собствената ми стойност.
Мъжът ми донесе завещанието на майка си и в този миг разбрах, че никога не съм била част от това семейство. Тридесет години грижи, компромиси и любов се оказаха невидими за хората, които наричах свои. Сега стоя пред прага на нов живот, разкъсана между болката и нуждата да намеря себе си.
Още от първия ден след раждането на сина ми, се оказах в окото на буря между майка ми и свекърва ми. Всеки ден се борех с очакванията на двете жени, докато се опитвах да не изгубя себе си. В тази история разказвам за болката, вината и избора, който промени живота ми.
Седях на кухненската маса, а думите на майка ми отекваха в главата ми като гръм: „Тръгвам си, не мога повече. Тя няма да ни остави да живеем на спокойствие.“ Съпругата ми, Мария, избяга от стаята със сълзи в очите, а аз останах между двете най-важни жени в живота си, неспособен да избера страна. Това е историята за един дом, разкъсван между любовта и гордостта, между традициите и новото време.
Още от първия ден на брака ми с Димитър усещах сянката на бившата му съпруга. Постоянните сравнения и очакванията на свекърва ми ме караха да се чувствам все по-малка и ненужна. В тази история разказвам за болката, борбата и решението, което промени живота ми.
Казвам се Цветана и винаги съм се гордяла с ролята си на майка и баба. Винаги съм вярвала, че семейството е най-важното, но един празник преобърна живота ми и ме накара да се замисля дали наистина познавам близките си. Сега се чудя дали някога ще намеря път обратно към сина си.
