Казвам се Катерина, на 38 години съм и живея с мъжа си Димитър и двете ни деца в къща в покрайнините на София. Нашето семейно щастие се разпадна, когато свекърът и свекървата ми внезапно се нанесоха при нас – и останаха. В тази история разказвам за интригите, неизказаните конфликти и въпроса: колко трябва да жертваш заради семейството?
Животът ми с баща ми беше изпълнен с напрежение и несправедливост, особено след като брат ми избра свой път. Когато баща ми почина, завещанието му преобърна всичко, което вярвах за нашето семейство и за себе си. Сега се питам: какво означава домът, когато не си споменат в него?
Ожених се млада, водена от любов към Петър, вярвайки, че ни чака само щастие. Всичко се промени, когато разбрахме, че нероденото ни дете има сърдечен порок, а тогава в Петър и майка му се събудиха страни, които никога не бях виждала. Това е моята борба за детето ми, за себе си и за достойнството, което се опитаха да ми отнемат.
